Тайният портал

— Всичко е наред — казах с тракащи зъби, но се зарадвах, че веднага след това можех да отида в салона, където бумтящ в камината огън осигуряваше топлина.

Себастиано веднага дойде при мен и пое ръцете ми в своите.

— Ето те и теб най-сетне!

Престорих се, че смръщената му физиономия не ме е впечатлила особено, тъй като още някой присъстваше в помещението — Младоженеца Кен. Той стоеше до камината и държеше чаша в ръка. С бляскавата си елегантна жилетка, виненочервения жакет и старателно вързаната вратовръзка беше същинско въплъщение на герой на Джейн Остин.

— Вече се бях притеснил — каза Себастиано. — Къде беше досега?

— О, напълно бях забравила за времето — отвърнах със слънчева усмивка.

В никакъв случай не трябваше да се издавам. Но Себастиано ме познаваше прекалено добре и забеляза колко разстроена съм все още. Той стисна ръката ми по-силно, след което погали за миг бузата ми.

— Добре ли прекара следобеда? — попита между другото.

— С Ифигения бяхме в Хайд Парк, а след това Джери ме разведе с каретата из града. Нали знаеш колко съм любопитна да опозная Лондон. Всичко е толкова ново и вълнуващо… Но за съжаление, после се спусна силна мъгла, почти нищо не можеше да се види. — Подадох ръка на Реджиналд и продължих с непринуден тон: — Братовчеде, колко е хубаво да те видя отново. Как прекарахте с брат ми деня?

— Много разнообразен — отвърна Реджиналд. За мое изумление, той не стисна ръката ми, а я вдигна към устните си и я целуна. — Бяхме в „Уайтс“, а след това в стрелбището „Мантънс“, където демонстрирах на Себастиан пистолетите ми за дуел. И накрая присъствахме на търг в „Татърсолс“.

— Търг за произведения на изкуството? — попитах, леко объркана заради целувката по ръката.

Реджиналд се засмя.

— Не, при „Татърсолс“ се продават коне.

Насилих се да се усмихна.

— Колко глупаво от моя страна, че знам толкова малко за тукашните нрави. Барбадос е наистина много далеч от тук.

— Наистина е много далеч — съгласи се Реджиналд развеселен. — И затова съм толкова радостен да ви покажа Лондон.

— За утре е планирана увеселителна разходка във Воксхол Гардън — подхвърли Себастиано.

— За съжаление, няма да мога да се присъединя. За утре имам уговорка с Ифи. Тя е на мнение, че непременно се нуждая от нова рокля за „Алмакс“. Другата седмица в сряда там ще има бал.

— Известно ми е, затова вече потвърдих присъствието си — обясни Реджиналд. — Но разбира се, че ще можеш да дойдеш във Воксхол Гардън, защото ще отидем там чак вечерта. — Реджиналд се усмихна, разкривайки блестящите си зъби, и в този момент толкова много заприлича на Младоженеца Кен, че премигнах няколко пъти. Той ми предложи ръката си. — Може ли, братовчедке?

— Дали може какво? — попитах объркано.

— Ръката ти. — Той ми намигна. — Бих искал изискано да те придружа в съседната зала за хранене.