Тайният портал

По тялото ми полазиха тръпки.

— Имаш предвид, че някой ще се опита да го убие?

— Именно, точно това имам предвид. И в същото време този някой иска да се погрижи никой от старите да не му се пречка, затова разрушава порталите.

— Но тогава този някой също трябва да е от старите!

— Естествено.

— Но без порталите и той самият няма да може да пътува във времето — изтъкнах.

— Може би той изобщо не иска да го прави. Да вземем следния откъс:А за сцена — държава цяла. Това означава, че той иска да си създаде собствено царство, негова лична трибуна. Само за себе си, извън всякакъв чужд контрол.

— А какво мислиш, че означаваи князе на нея да изпълняват бляскавите роли?Да не би този някой да иска… ново попълнение за ролята на принца? Вероятно дори той самият.

— Напълно е възможно. Според мен дори е доста вероятно.

— Тогава нашата задача е да предотвратим това. Но как?

— Някак си трябва да се доберем до обкръжението на принца и да установим от коя посока го грози опасност. Както го е написал и Хосе в бележката си:тълкуване на знаците.

Това ми напомни за срещата ми с граф Клевли и приятелството му с принц-регента. Разказах за това на Себастиано и според него нямаше да навреди да се държа добре с графа, когато се изпречеше на пътя ми, без значение дали ще е утре във Воксхол Гардън, или на бала в „Алмакс“.

— Но най-важното е да не позволяваш този тип да ти олигавя ръката. Наистина смахнати порядки.

След това предупреждение той ме целуна. А после отидохме да си легнем — всеки в своето легло.

Когато прекрачих прага на стаята ми, се стреснах, защото Бриджет ме очакваше. Напълно бях забравила, че вече имам собствена камериерка. Преди да съм успяла да кажа и дума, тя започна един от своите монолози.

— Със сигурност ще се ядоса, защото не съм претоплила водата за миене, но аз не знаех кога ще дойде, така че и без това щеше да изстине.

— Бриджет — прекъснах я любезно. — Мога да се измия и със студена вода. Наистина нямам нищо против.

— Изобщо не исках да го кажа на глас, милейди! — увери ме веднага тя. — Просто ми се изплъзна, защото от толкова време седя и чакам тук.

Бях прекалено изморена, за да се съобразявам с моментното й състояние.

— Днес вече достатъчно ми помага. За остатъка от вечерта си свободна.

— Знаех си аз — измърмори Бриджет. — Тя повече не иска да съм й камериерка. С мен е свършено.

— Бриджет, това не е вярно. Просто сега искам да остана сама, защото съм смъртно уморена.

Вследствие на думите ми тя започна да обрисува съдбата си в най-тъмни краски, как ще седи просеща в уличните канавки и ще пие джин. Когато най-накрая се отървах от нея, усетих колко съм смазана. Крайно време беше да си легна. Започнах да се събличам и за нещастие, установих, че не мога да разкопчая сама малките копченца на гърба. Но се въздържах да извикам Бриджет. Вместо това почуках на вратата на спалнята на Себастиано, все пак и той можеше да ми помогне не по-зле. За мое неудобство, ми отвори Мийкс, който високомерно ми съобщи, че негово благородие се намира в банята и между другото, вече еendeshabille