Тайният портал

През това време изражението на Себастиано ставаше все по-буреносно, явно доста го дразнеха любезните дрънканици на Реджиналд, но нищо не му каза.

Едно след друго бяха сервирани най-различни ястия. Сребърни купи, от които излизаше пара, когато на масата се повдигнеше капакът им, големи плата с всевъзможни основни ястия, различни предястия, аранжирани в малки стъклени съдинки — и всичко това в огромно количество. Готвачката и нейните помощници сигурно се бяха бъхтили часове наред, за да приготвят всички тези вкусотии. Имаше руло от говеждо филе, печена шунка, телешко печено и още няколко вида месо, които не успях да идентифицирам, защото още след първата порция се бях заситила. Някои от месата бяха желирани, малки тресящи се купчинки, които не бяха съвсем по вкуса ми, също както и печените на шиш заек и пъдпъдък. Както и по време на обяда, предпочетох да се огранича до задушените зеленчуци и си мислех колко ли гладни хора в бедните квартали можеха да бъдат нахранени с всичкото това ядене тук.

За пиене имаше едно леко сладко на вкус италианско вино и дори позволих да ми сипят допълнително, тъй като ме стопляше и ми помагаше да не мисля непрестанно за картините в библиотеката на мистър Търнър.

След вечеря Реджиналд обяви, че е време да си върви. На раздяла целуна с перфектна изисканост ръката ми.

— До утре вечер, очарователна Ан!

Себастиано се вкамени.

— По-добре да престанеш да целуваш толкова често ръката на сестра ми. Тя не е свикнала с това.

Реджиналд свъси вежди и за момент ми се стори, че се кани да възрази, но след това рече с разкаяна усмивка.

— Съжалявам, стари приятелю. Постоянно забравям, че там, на Антилите, са приети други норми на поведение.

Може би наистина се разкайваше, но на мен ми прозвуча по-скоро развеселено. Себастиано надяна на лицето си покерджийското си изражение и придружи Реджиналд до входната врата, а аз отидох в господарската стая на горния етаж, за да го изчакам. Когато малко след това той се присъедини към мен, изглеждаше още по-ядосан.

— Какво има? — попитах го.

— Този зализан красавец току-що най-официално ме попита дали може да те ухажва.

Зяпнах го с отворена уста.

— Не е истина!

— Да не смяташ, че бих си измислил подобна глупост?

— А ти какво му отговори? Изхвърли ли го навън?

Себастиано поклати изнервено глава.

— Повярвай ми, бих го направил с най-голямо удоволствие. Но в момента не става. Той е, така да се каже, ключът ни към висшето общество. Този тип познава най-влиятелните личности в Лондон. Дори не можеш да си представиш с какви високопоставени хора е на „ти“. Навсякъде, където бяхме днес, веднага цъфваше цяла орда от онези богаташчета, за да се здрависат с него. Само в рамките на един-единствен час ме запозна с приблизително една дузина лордове, кой от кой по-влиятелен. — Изражението му стана още по-мрачно, докато си сипваше едно шери. — Така че стиснах зъби и му казах, че с благосклонност ще изпитам намеренията му.