Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Лус извърна очи. Знаеше това твърде добре от неразбираемата епитафия върху надгробния камък на Тревър.
- Помисли си колко по-интересно щеше да бъде това място, ако в камъка бяха издълбани причините за смъртта на всички. - Той посочи към малък гроб няколко парцела по-надолу от този на Джоузеф Майли. - От какво мислиш, че е починала тя?
- Ъм, скарлатина? - предположи Лус, като се приближи бавно.
Прокара пръсти по датите. Момичето, погребано тук, беше умряло по-малко, отколкото беше Лус сега. Лус наистина не искаше да се замисля твърде много как ли се е случило.
Кам наклони глава, обмисляйки възможностите.
- Може би - каза. - Или това, или мистериозен пожар в хамбара, докато младата Бетси е „подремвала“ невинно със съседското момче.
Лус понечи да се престори на обидена, но вместо това изпълненото с очакване лице на Кам я накара да се засмее. Отдавна не се беше случвало просто да се размотава с някое момче. Разбира се, тази обстановка беше малко по-мрачна от типичните флиртове в автокиното, с които беше свикнала, но такива бяха и учениците в „Меч и Кръст“. За добро или зло, сега Лус беше една от тя
Последва Кам до долния край на подобното на купа гробище и по-натруфените гробници и мавзолеи. Надгробните камъни на склона отгоре сякаш се бяха навели и гледаха към тях, сякаш Лус и Кам бяха актьори в амфитеатър. Обедното слънце проблясваше в оранжево през листата на огромен вечнозелен дъб в гробището и Лус засенчи очите си с ръце. Беше най-горещият ден през цялата седмица.
- Сега, този тип - каза Кам, като посочи огромна гробница, обградена от коринтски колони. - Абсолютен беглец от военна служба. Задушил се, когато една греда се срутила в мазето му. Което само идва да ти покаже: никога не се крий от набиране на войници за Конфедерацията.
- Така ли? - попита Лус. - Припомни ми какво те превръща в експерт по всички тези въпроси? - Още докато го подкачаше, Лус се почувства странно привилегирована да бъде тук с Кам. Той продължаваше да хвърля погледи към нея, за да е сигурен, че се усмихва.
- Просто шесто чувство. - Той й хвърли широка, невинна усмивка. - Ако ти харесва, там, откъдето дойде това, има и седмо чувство, а също и осмо, и девето.
- Впечатляващо. - Тя се усмихна. - Точно сега ще се задоволя с усещането за вкус. Умирам от глад.
- На твоите услуги. - Кам измъкна одеяло от голямата си торба с връзки и го разстла в един сенчест участък под вечнозеления дъб. Отвинти капачката на един термос и Лус усети мириса на силното еспресо. Обикновено не пиеше кафето си без захар, но го загледа как напълни висок съд с лед, наля ес-пресото върху него, и добави отгоре точно достатъчно мляко. -Забравих да донеса захар - каза.
- Аз го пия без захар. - Тя отпи от покритото със сух лед кафе с мляко - първата й прекрасна глътка забранен в „Меч и Кръст“ кофеин за цялата седмица.
- Истински късмет - каза Кам, като подреди останалата част от пикника. Очите на Лус се разшириха, докато го гледаше как подрежда храната: тъмнокафява багета, малка пита подгизнало сирене, теракотен съд с маслини, купа яйца с люти подправки, и две светлозелени ябълки. Не изглеждаше възможно Кам да е успял да смести всичко това в чантата си - или да е планирал да изяде сам всичката тази храна.
- Откъде взе това? - попита Лус. Като се преструваше, че се е съсредоточила да разкъсва голямо парче хляб, тя попита: -И с кой друг възнамеряваше да си устроиш пикник, преди да се появя?
- Преди да се появиш ли? - засмя се Кам. - Почти не си спомням мрачния си живот преди теб.
Лус му отправи едва доловим лукав поглед, за да му даде да разбере, че намираше репликата му за невероятно пошла... и само мъничко очарователна. Отпусна се назад на лакти върху одеялото, кръстосала крака в глезените. Кам седеше, кръстосал крака, с лице към нея, и когато се пресегна над нея да вземе ножа за сирене, ръката му докосна леко коляното на черните й джинси, а после се отпусна върху него. Вдигна поглед към нея, сякаш за да попита: „Имаш ли нещо против?“
Когато тя не трепна, гой остави ръката си там, като взе парчето от багетата от ръката й и използва крака й като масичка, докато мажеше триъгълно парче сирене върху хляба. Харесваше й да усеща тежестта му върху себе си, а в тази горещина това вече наистина означаваше нещо.
- Ще започна първо с по-лесния въпрос - каза той, като най-сетне се изправи отново до седнало положение. - Помагам в кухнята по два дни седмично. Част от споразумението за по-вторното ми приемане в „Меч и Кръст“. Предполага се, че трябва „да се отплащам“. - Той завъртя очи. - Но нямам нищо против да съм там вътре. Предполагам, че ми харесва топлината. Тоест, ако не броиш изгарянията с мазнина. - Той протегна обърнатите си нагоре китки и тя видя десетки малки белези по ръцете му до лактите. - Рискове на професията - каза той небрежно. - Но отговарям за склада с провизиите.