Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Лус не се сдържа и прокара пръсти по тях: миниатюрните бледи подутини се губеха в по-бледата му кожа. Преди да успее да се смути от дързостта си и да се отдръпне, Кам сграбчи ръката й и я стисна.
Лус се взря в пръстите му, увити около нейните. Преди не си беше дала сметка колко си приличаха нюансите на цвета на кожата им. Сред многобройните южняшки любители на слънчевите бани, бледността на Лус винаги я беше карала да се смущава. Но кожата на Кам беше толкова поразителна, толкова очебийна, почти металическа - и сега тя осъзна, че може би му изглеждаше по същия начин. Раменете й потрепериха и тя се почувства леко замаяна.
- Студено ли ти е? - попита той тихо.
Когато срещна очите му, разбра, че му беше ясно, че не й е студено.
Той се промъкна по-близо върху одеялото и сниши гласа си до шепот:
- Предполагам, сега ще поискаш да призная, че съм те видял през прозореца на кухнята да прекосяваш вътрешния двор, и съм приготвил всичко това с надеждата да те убедя да избягаш от час заедно с мен?
Това беше моментът, в който тя щеше да затършува из напитката си за лед, ако той вече не се бе разтопил в задушната септемврийска горещина.
- И ти е хрумнал целият този план за романтичен пикник -довърши тя. - В живописното гробище?
- Хей. - Той прокара пръст по горната й устна. - Ти си тази, която говори за романтика.
Лус се дръпна назад. Беше прав - именно тя беше тази, която се държеше дръзко... за втори път през този ден. Почувства как бузите й горят, докато се опитваше да не мисли за Даниел.
- Шегувам се - каза той, като поклати глава при зашеметеното изражение на лицето й. - Сякаш не беше очевидно. - Вдигна поглед към един лешояд, който кръжеше около голяма бяла статуя с форма на оръдие. - Знам, че тук не е точно райска градина - каза той, като подхвърли на Лус една ябълка, - но просто се престори, че сме в песен на „Смитс“. И за да се оцени заслугата ми, трябва да се признае, че нямам много материал за работа в това училище.
Това беше меко казано.
- По мое мнение - каза Кам, като се отпусна назад върху одеялото, - местонахождението няма значение.
Лус го стрелна с мнителен поглед. Освен това й се искаше той да не се беше излегнал така, но беше твърде стеснителна да се приближи, когато той се подпираше на едната си страна.
- Там, където израснах - той направи пауза, - нещата не бяха твърде различни от затворническия начин на живот в „Меч и Кръст“. Крайният резултат е, че съм официално имунизиран спрямо заобикалящата ме среда.
- Невъзможно. - Лус поклати глава. - Значи ако точно сега ти връча самолетен билет до Калифорния, няма да пощурееш от нетърпение да се чупиш оттук?
- Ммм... ще ми е твърде безразлично - каза Кам, като пъхна в устата си едно яйце с люти подправки.
- Не ти вярвам. - Лус го сръчка.
- Тогава трябва да си имала щастливо детство.
Лус впи зъби в жилавата зелена кора на ябълката и облиза сока, който се стичаше по пръстите й. Мислено изброи всички намръщени гримаси на родителите си, посещения на лекари и смени на училища в детството си, с черните сенки, надвиснали като погребален саван над всичко. Не, не би казала, че е имала щастливо детство. Но ако Кам не можеше дори да види изход от „Меч и Кръст“, нещо по-надеждно на хоризонта, тогава може би неговото беше по-лошо.
Нещо прошумоля в краката им и Лус рязко се сви на кълбо, когато край тях се плъзна дебела жълто-зелена змия. Като се опитваше да не се приближава твърде много, тя се претърко-ли на колене и надникна надолу към нея. Не просто змия, а змия, която беше насред смяната на кожата си. От опашката й излизаше полупрозрачна обвивка. Из цяла Джорджия беше пълно със змии, но никога не беше виждала някоя да си сменя кожата.
- Недей да пищиш - каза Кам, като отпусна ръка върху коляното на Лус. Докосването му наистина накара Лус да се почувства по-защитена. - Ще си продължи по пътя, стига да я оставим на мира.
Струваше й се ужасно бавно. Лус отчаяно искаше да изпищи. Винаги беше мразила змиите и се беше страхувала от тях. Просто бяха толкова хлъзгави и люспести, и...
- Ъх. - Тя потрепери, но не можеше да откъсне очи от змията, докато тя не изчезна във високата трева.
Кам се ухили, докато вдигаше кожата, която змията беше захвърлила, и я слагаше в ръката й. На допир още й се струваше жива, като влажната обвивка върху глава чесън, която баща й току-що беше откъснал от градината си. Но тази току-що се беше смъкнала от една змия. Гадост. Тя я метна обратно на земята и избърса ръце в джинсите си.