Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Джурасик парк & Изгубеният свят
Джурасик парк & Изгубеният свят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джурасик парк & Изгубеният свят

Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:

Пелена от секретност покрива един частен остров в териториалните води на Коста Рика, където една американска фирма за биотехнологии тайно от всички строи увеселителен парк. Дори консултантите на проекта не знаят какъв точно е той. А местните лекари изпадат в недоумение, когато един работник от парка пристига в болницата с разкъсвания по тялото, които изглеждат причинени от животно с огромни размери.
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 332
Перейти на страницу:

— Божичко! — съвсем тихо въздъхна Дженаро.

— Хайде, по-спокойно — рече Хамънд. — Родителите им се развеждат и искам да ги поразсея през уикенда.

Момичето помаха нерешително с ръка.

— Здрасти, дядо. Пристигнахме.

Обиколката

Тим Мърфи веднага забеляза, че нещо не е наред. Дядо му явно се караше с по-младия червендалест човек срещу него. Другите възрастни, които стояха по-назад, изглежда, бяха притеснени и се чувстваха неловко. Алексис също усети напрежението, защото се дръпна назад и започна да подхвърля ръкавицата във въздуха. Наложи се Тим да я побутне.

— Тръгвай, Лекс!

— А ти защо не тръгваш, Тими?

— Голяма пъзла си.

Лекс му хвърли кръвнишки поглед, но Ед Реджис прекъсна кавгата им с бодър глас:

— Ще ви представя на всички гости, а после ще започнем обиколката.

— Трябва да си ходя — каза Лекс.

— Добре, само първо ще ви представя — настоя Ед Реджис.

— Не, трябва да вървя.

Но Ед Реджис вече бе поел инициативата. Първо ги заведе при дядо им, който ги целуна и двамата, после се обърна към човека, с когото старецът спореше. Той беше як мъж и се казваше Дженаро. Тим не запомни имената на останалите. Имаше една руса жена с къси панталони, а до нея брадат мъж с дънки и хавайска риза. Приличаше на човек, който живее на открито. После ги запознаха с някакъв дебелак със сухарски вид, който работел нещо по компютрите, и накрая със слаб мъж, облечен в черно, който не се здрависа с тях, а само им кимна. Докато се опитваше да си състави мнение за всекиго и зяпаше краката на русата жена, Тим внезапно се сети кой е човекът с брадата.

— Какво си зяпнал? — заяде се Лекс.

— Познавам го — каза Тим.

— Ами естествено. Нали току-що ви запознаха?

— Не — рече Тим. — Имам негова книга.

— И коя е тази книга, Тим? — попита брадатият.

— „Изгубеният свят на динозаврите“ — отвърна Тим.

— Татко казва, че на Тим само динозаври му се мотаят в главата — изкикоти се Алексис.

Тим не я слушаше. Опитваше се да си припомни всичко, което знаеше за Алън Грант. Беше един от главните защитници на теорията, че динозаврите са били топлокръвни. Правеше разкопки в една местност в Монтана, наречена Ег Хил9 и известна с това, че там бяха намерени множество яйца на динозаври. Професор Грант беше открил най-много динозаврови яйца в света. Освен това беше добър художник и сам рисуваше илюстрациите към книгите си.

— Значи динозаври ти се мотаят в главата, а? — попита човекът с брадата. — Всъщност и аз страдам от същата болест.

— Татко казва, че динозаврите са били тъпи животни — обади се Лекс. — Казва, че Тим има нужда от чист въздух и трябва повече да спортува.

— Мислех, че искаш да си ходиш — рече Тим, смутен от думите й.

— След малко — отвърна Лекс.

— Смятах, че бързаш.

— Сигурно аз зная това най-добре, нали, Тимъти? — заяде се пак тя и сложи ръце на хълбоците си, както правеше майка им и с това най-много ги дразнеше.

— Знаете ли какво — намеси се и Ед Реджис. — Защо не тръгнем към сградата за посетители и не започнем оттам обиколката?

Всички се запътиха натам. Тим чу как Дженаро шепне на дядо му:

— Иде ми да ви убия заради това!

После момчето вдигна поглед и видя, че доктор Грант крачи до него.

— На колко си години, Тим?

— На единайсет.

— И откога се интересуваш от динозаври? — попита Грант.

— От скоро — отвърна притеснено Тим. Смущаваше се, че разговаря с доктор Грант. — Понякога ходим в музеи, когато успея да накарам родителите си да ни заведат. По-точно баща си.

— Значи на баща ти не му е особено интересно?

Тим кимна и разказа на Грант за последния път, когато са ходили в природонаучния музей. Баща му застанал пред един скелет и възкликнал:

— Ех, че е голям!

— Не, татко — възразил му Тим. — Този е средно голям, това е камптозавър.

— О, не зная. На мен ми изглежда доста големичък.

— Но, татко, това дори не е възрастен екземпляр. Не е достигнал пълния си ръст.

Баща му пак огледал скелета и присвил очи.

— Откога е това, от юра?

— Божичко, не. От креда.

— От креда ли? А каква е разликата между креда и юра?

вернуться

9

Хълмът с яйцата; от egg — яйце, и hill — хълм (англ.). — Б.пр.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 332
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)