Английският шпионин [bg]

20.

Ардойн, Западен Белфаст

На Били Конуей му отне по-малко от половин час да установи, че Маги Донахю живее на улица „Стратфорд Гардънс“ № 8 с единственото си дете — дъщеря, наречена Катрин на името на святата майка на Куин. Съседите нямаха представа за произхода на името на детето, въпреки че повечето подозираха, че отсъстващият съпруг на Маги Донахю — бил той жив или мъртъв, беше някакъв активист на ИРА, по всяка вероятност дисидент, който бе отказал да приеме принципите на Споразумението от Разпети петък. Населението на Ардойн все още таеше дълбоко същото отношение по този въпрос. По време на най-лошите дни на Конфликта Кралската ълстърска полиция бе смятала квартала за забранена зона, твърде опасна да се патрулира или дори да се влиза в нея. Повече от десетилетие след мирното споразумение тя беше сцена на размирици и сблъсъци между католици и протестанти.

За да допълва паричната издръжка, която получаваше от съпруга си, Маги Донахю работеше като сервитьорка в лоби бара на хотел „Европа“ — хотела, преживял най-много бомбени атентати в света. Този следобед тя имаше нещастието да изпълнява поръчките на гост на име хер Йоханес Клемп. В хотелската му регистрация беше вписан мюнхенски адрес, но работата му — очевидно имаща нещо общо с интериорния дизайн — изискваше от него да прекарва доста време далеч от дома. Както при много други хора, които често пътуваха, на него беше малко трудно да му се угоди. Обядът му, както изглеждаше, бе истинска катастрофа. Салатата му беше прекалено повехнала, сандвичът му — твърде студен, млякото за кафето — развалено. Нещо по-лошо, той бе харесал клетото създание, чиято работа беше да го направи щастлив. На нея явно не ѝ допадаха опитите му за светски разговор. На малко жени им допадаха.

— Дълъг ден, а? — попита хер Клемп, когато тя отново напълни чашата му с кафе.

— Той едва сега започва.

Жената се усмихна уморено. Имаше коса с цвета на гарваново крило, бледа кожа и големи сини очи над високите скули. Някога жената бе била красива, но сега чертите на лицето ѝ се бяха изострили. Той предположи, че Белфаст я беше състарил. Или може би, помисли си, Куин бе съсипал външността ѝ.

— Оттук ли сте? — попита хер Клемп.

— Всички са оттук.

— От източната или западната част?

— Задавате много въпроси.

— Просто съм любопитен.

— За какво?

— За Белфаст — отвърна той.

— Затова ли дойдохте тук? Защото сте любопитен?

— Заради работата, опасявам се. Но разполагам с остатъка от деня, така че си мислех, че мога да разгледам малко от града.