Урокът от нейната смърт [bg]

Траут, четирийсет и четири годишен, бе облечен в тъмни панталони и бяла риза с къси ръкави. Оредяващата му коса бе късо подстригана и сресана назад. В пластмасовото калъфче в джоба му имаше три химикалки, малък калкулатор и таблица с данъка върху продажбите. Траут продаваше килими в „Подови настилки за всички“. Той тъжно гледаше мехурчетата.

— Колко ще струва да се сложи лепенка?

— Пет и седемдесет и пет.

— Можех сам да го направя, ако си бях вкъщи — рече Траут.

— Ама не си вкъщи.

— Изглежда ми доста малка дупка и успях да стигна чак дотук тази сутрин. Мога просто да я напомпам и да рискувам.

— Можеш. Ама не бива да го правиш, без да имаш свястна резервна гума. Така мисля аз.

Траут се безпокоеше за гумата, защото тази вечер, след като затвореха магазина, щеше да потегли заедно с жена си към Минесота, за да ловят риба и да си пийват коктейлите, излегнали се в шезлонги край бежовата си каравана. И щяха да минат цели четири седмици, преди той да се върне при мъхнатите си мокети, „по тринайсет и деветдесет и пет, меки, има от всички цветове, ако купите днес“.

— Запуши я — рече той. — И по-здраво. Доста път ме чака с тоя буик.

Четири блажени седмици, слава богу, па макар и с жената.

Техникът се залови с гумата. След малко той вдигна парченце стъкло, подобно на опитен хирург, току-що извадил куршум от ръката на гангстер.

— Ей това е било. Ако си имал от специалните гуми, нямаше дори да се нащърбят.

Траут разгледа стъклото.

— Знаех си, че съм минал през нещо. Във вторник вечерта се прибирах късно по 302. Нали знаеш онзи завой до езерото? Блакфут Понд? Където всички ловят риба?

Монтьорът намаза чепа с лепило и започна да го пъха в дупчицата.

— Аха.

— Ами тъкмо минавах завоя и гледам един тип търчи право в моята лента.

— Да не би фаровете ти да са повредени. Мога да проверя…

— Те са си добре, само единият на дълги не е съвсем в ред.

— Мога просто да…

— Няма нужда. И тъй, излязох от платното, за да не го ударя. Страшна работа, ти казвам. Той се вцепени. Минах през бирена бутилка. Нали знаеш, тия рибари оставят какви ли не боклуци наоколо. В Минесота не правят така.

— Не правят ли?

Траут рече:

— Изкарах си акъла, като го видях онзи приятел. Ама и той изглеждаше също толкоз уплашен.

— Хич не е за чудене. И на мен не ми се ще да попадна под буик.

— Така си е. — Траут погледна часовника си. Беше два часа. Той плати за кръпката. — Продаваш ли пропан?

— Ако имаш бутилка, можеш да я напълниш.

— Не, имам предвид за котлон.

— Е, за това ще трябва да отидеш в магазина отвън.

— Добре. Голяма обедна почивка му ударих днес. Ама карай да върви, вече почти съм във ваканция.