Урокът от нейната смърт [bg]

Малкото момиченце сви обидено устни.

— Той ме нарече тъпа.

— Джейми? — обърна се Даян към него.

— Ами че тя се държеше тъпо. Като нищо можеше да се убие с ток.

— Беше толкова красиво, а той го развали.

— Мамо — рече той, съвсем вбесен.

Даян се обърна към дъщеря си.

— Знаеш, че не трябва да пипаш украсата. Ако счупиш нещо, ще го платиш с джобните си пари.

— Нищо не съм направила! — изкрещя Сара и се втурна навън.

Джейми смъкна колелото си от поставката на стената. Даян се приближи до него и прошепна ядосано:

— Колко пъти съм ти казвала да не я наричаш тъпа?

— Но тя си играеше с…

— Не ме интересува с какво си е играела. За нея това е най-ужасното нещо. Не го прави.

— Мамо!

— Просто не го прави.

— Но ти не разби…

— Чу ли ме?

Силните му ръце здраво стиснаха спирачните лостове на колелото.

Даян повтори въпроса си.

— Да — вяло измърмори той.

Гласът на Даян омекна.

— Ако я видиш пак да прави нещо подобно, ще дойдеш при мен и ще ми кажеш. На сестра ти в момента й е много тежко. Такива дребни неща й се отразяват зле.

— Казах, добре.

Той ядосано започна да движи колелото си напред-назад.

Даян избърса ръце по полата си.

— Извинявай, че избухнах.

— Няма нищо — измънка той. — Няма проблеми.

— Мачът ти е довечера, нали?

— Да.

— Ще бъдем там.

— Ти и Сара.

— Баща ти ще работи. Сега има важно разследване.

Той се метна на колелото и потегли по алеята.

— Защо не оставиш полицая да те закара до училището. Баща ти не иска двамата да се движите навън сами.

Той сви рамене.

— Джейми — извика тя, поглеждайки на рафта до вратата. — Почакай! Каската ти…

Но момчето като че ли не я чуваше и рязко свърна на завоя, набирайки скорост към шосето.