Урокът от нейната смърт [bg]

По средата на склона, за негово огромно удоволствие, той изпревари една кола. Наистина, беше стар фолксваген дизел, и шофьорът приличаше на госпожа Кийнинг, старата му учителка по латински. Но все пак това си беше автомобил и той го изпревари, усещайки с върховен екстаз как шофьорката обръща глава, хвърляйки неодобрителен поглед към него.

На половин миля в подножието на хълма се намираше кръстовището. Той разочаровано забеляза, че не е улучил подходящото темпо за спускане. Ако бе почакал три или четири минути на върха и бе тръгнал надолу точно когато светофарът светне червено, той можеше да стигне до него на зелено и щеше плавно да профучи. Но сега светна жълто. Шосе 116 беше с голямо движение и то бе с предимство на този светофар, който задържаше по-дълго нетърпеливите шофьори по „Олд Фарм Роуд“.

Той бавно натисна лоста за задната спирачка. Дрън. Странно усещане. Нещо го бе ударило по десния прасец. Помисли си, че е блъснал някое дребно животно — полска мишка или катерица — и то е било метнато към крака му от свистящото колело. Почти в същия миг ръката му върху спирачния лост започна да се схваща. Той хвърли поглед към кормилото и забеляза, че лостът е стигнал чак до метала.

Джейми погледна надолу към задното колело. Това, което бе ударило крака му, не бе животно. Беше гумената подложка на задната спирачка, изскочила от гнездото си. Металът изглеждаше леко огънат и той с ужас осъзна, че когато снощи е вдигал да закачи велосипеда в гаража, навярно е блъснал стоманената обвивка, закрепваща подложката и така я е разхлабил. Баща му го бе предупреждавал десетина пъти да внимава, когато закачва колелото на стената; той все не му обръщаше внимание.

Беше на двеста ярда от кръстовището и все още се ускоряваше, наближавайки четирийсет и пет или петдесет мили в час. Колелото започна да вибрира. Той стисна здраво кормилото с треперещите си ръце, докато профучаваше над камъни и клонки; движеше се твърде бързо, за да може да маневрира около тях. От паниката по врата и под мишниците му изби пот. Почувства ледена тръпка от изпаряването на потта в попътната струя. Джейми леко притисна предната спирачка. Никакъв ефект. Натисна по-силно и задната страна на велосипеда внезапно се надигна, като едва не го събори с главата напред над предната гума. Сега беше на стотина ярда от кръстовището. Натискаше предната спирачка, доколкото смееше, но въпреки това велосипедът продължаваше да се ускорява.

Група високи борове се мерна край погледа му и изчезна. След това спрял край пътя камион, стълбове на някаква ограда. Тук банкетът беше тесен. Успоредно на лудия му бяг се намираше ограда от бодлива тел, която би го разкъсала, ако насочеше колелото си към чакълестия банкет.

Джейми Корд, почти пълен отличник по точните науки, знае, че пределната скорост в земната атмосфера е приблизително сто и трийсет мили в час, знае, че човешките органи не могат да издържат на внезапно намаляване на скоростта, когато тя е над петдесет. Той мята поглед към напречното движение по шосе 116, където фучат камиони и коли. Сълзи — от вятъра, от ужаса — се стичат от присвитите му пламнали очи и изчезват към косата. Той се изправя, за да увеличи съпротивлението на вятъра. Спомня си молитва от неделното училище. Провлачва стъпалата си по асфалта, но бързо остъргва подметките на своите маратонки. Връща стъпалата си върху педалите и велосипедът продължава да се носи напред.