Урокът от нейната смърт [bg]

— Май че да — рече Аделин Краскоу. Тя напъха бележника в огромната си чанта и двамата се помъкнаха по търговската улица.

Познаваха се точно от една година, откакто тя започна да пише за полицейската хроника на „Реджистър“. Едрогърдестата госпожица Краскоу не знаеше, че Слоукъм редовно извършва акробатични полови сеанси с нея и че десетки пъти тя му е правила минет — разбира се, всеки път само в яркото си въображение, докато бе зает със значително по-шаблонна полова активност със собствената си жена или пък с помощта на дясната си ръка. Той допускаше, че ако в действителност Ади загаси някоя от непрекъснатите си цигари и смъкне ципа на панталона му, той веднага ще омекне като увехнала репичка, но въпреки това му харесваше да седи, притиснал уж случайно коляното си до бедрото й, докато тя задава сериозните си репортерски въпроси. Сега той я насочи към затъмнено сепаре в ъгъла на единствения нормален ресторант наоколо, на Т. К. Хулихън.

— По служба ли си?

— Действам прикрито. Мога да пия.

— Носиш униформа. Как може да работиш прикрито?

— Е, сложил съм си отдолу спортни гащета. А не, това е долно бельо, не прикрито бельо. — Той се разхили, за да покаже, че е шега.

Ади презрително отправи кокетлива усмивка. Поръчаха си чисто уиски и той плати.

— Благодаря. — Тя запали цигара, пое дима и после го издуха към пластмасовия абажур, украсен с птички. — Е, имате ли вече някакви улики?

— Казал съм ти…

— Има ли нещо общо с убийството на Сузан Биаготи?

— На Бил няма да му хареса, ако говоря за това.

— Сигурна съм, че няма да му хареса. Но не мога да задавам само такива въпроси, каквито хората желаят. Убийството на Биаготи изобщо не беше разкрито. Ето Стив Рибън се е устремил към нов мандат, а претупа набързо онзи случай. Сега има и второ мъртво момиче.

— Ади.

— Не знаеш колко съм упорита — рече тя. — Кажи ми нещо. Каквото и да е. Обещавам, че името ти никъде в материала няма да се появи.

Слоукъм въздъхна.

Ади се надвеси стратегически напред и прошепна:

— Честна дума.