Урокът от нейната смърт [bg]

— Не знам какъв е този символ — рече Уоткинс. — Вие имате ли някаква представа?

— Прилича на нещо германско. Като нацистко, нали разбирате.

— Това не е свастика.

— Не — каза Слоукъм, — нямам това предвид. Гледах онзи филм по телевизията. Гестапо имаше такива символи…

— Не на Гестапо. На SS. На Schutzstaffel.

— Точно на това. Мълнии.

— Само че ония са успоредни. Тези са пресечени. — Уоткинс размаха листа. — Отбелязан ли беше производителят на ножа?

— Не. Само щемпел „Корея“ в края.

— До механизма за затваряне — рече Уоткинс. — Когато онзи я е изнасилил, колко сперма имаше?

Слоукъм затърси отговора по тавана. Стори му се, че Уоткинс зададе този въпрос твърде нетърпеливо и се запита дали Уоткинс, който не носеше венчална халка, е педераст.

— Съдебният лекар определи приблизително осемдесет грама.

— Аха — рече Уоткинс.

Той сплете пръсти и ги вдигна зад темето си. Отправи десетки въпроси към Слоукъм: дали са били използвани средства за връзване, дали убиецът е намерил жертвата или я е отвлякъл, дали е имало следи от алкохол, как е било натъкмено тялото на Джени сред цветята, дали са били вкарвани чужди предмети в ануса или вагината й, колко привлекателна е била тя, дали е имало следи от устни или други доказателства, че убиецът е пил от нейната кръв или урина.

— Това е вече доста гадно — каза Слоукъм, засегнат от въпроса.

— Някакви отпечатъци?

— По ножа, да. И голяма бъркотия от тях по други места. Дал съм да ги сверяват за известни сексуални престъпници.

— Това е добро като начало.

— Искам да се уверя, че тази ситуация няма да се повтори отново — рече Слоукъм с неумолима сериозност.

— Така ли? — На щатския детектив май му стана забавно. Той потърка с пръст фотокопието и после разсеяно се зазяпа в чернилката, която остана по палеца му. Уоткинс прекъсна разказа на Слоукъм за намерената в училището коза, като рече: — Кажете ми за втория случай.

— Знам само за една коза.

— А другата жертва?

— Нямаме друга жертва. Само момичето Гебън.

— Когато се обадихте — рече Уоткинс, разглеждайки лист хартия — вие споменахте за убийства.

— Така ли съм казал? Засега е само едно. Но се безпокоим да не се случи ново през следващата седмица. Нали има пълнолуние.

— Стив Рибън ли ви е шериф?

— Да, той е.

— А Хамърбек Елисън е шерифът за окръг Харисън, нали? Те и двамата ще се кандидатират за нов мандат през есента.

Разделителната линия между това, което може и което не бива да казва, винаги бе доста мъглява за Слоукъм.

— Ами така предполагам. Не съм сигурен дали ще се кандидатират.

Уоткинс обърса ивица пот от челото си. Точно това бе миризмата, сети се Слоукъм. На пот. А не на лук.