![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
10.
Седемдесет и пет ярда…
Вече бе на равното, но велосипедът летеше по шосето със скорост от близо шейсет мили и се чуваше единствено воят на въздушната струя. Няколко буболечки се размазаха по лицето му с остро бодване. Леката рамка на колелото се разтърсваше мъчително от всяко камъче.
Джейми се насочи към средата на „Олд Фарм Роуд“, където имаше по-малко боклук. Стъкло от бутилка или някое мазно петно можеха да го убият.
Петдесет метра от кръстовището…
Стори му се, че чува клаксон зад себе си, може би шофьорката на фолксвагена се мъчеше да го предупреди.
Четирийсет ярда…
Мъж в кола, чакаща на светофара, погледна в огледалото си назад и Джейми видя в отражението блесналото удивление в неговите очи.
Трийсет…
Две японски коли и един буик се стрелнаха през кръстовището по 116, в посока север. Камион цистерна с тътнене се носеше на юг.
А Джейми Корд продължаваше да натиска педалите.
Не можеше да спре навреме. Това бе ясно. Или щеше да се хвърли между колите, или щяха да го смачкат. Той се сниши, за да приеме най-добрата си аеродинамична форма, смени към най-високата скорост, отпусна предната спирачка и започна да върти педалите както никога преди. Обгърна го някакво топло усещане за спокойствие. Колите сякаш бяха в някаква друга плоскост. Както и вятърът, бодливата тел, шосето. Самият велосипед. Страхът изчезна. Джейми се намираше над всички тия неща. Жената със синкавите коси, караща фолксвагена, шофьорът, облещил се в огледалото, дърветата, сепнатите от скоростта на Джейми птици — абсолютно нищо нямаше значение. Той се усмихваше и се мъчеше да върти педалите достатъчно бързо, за да не изостава от вибриращите гуми, движейки се все по-бързо и по-бързо.
Петнайсет ярда…
Колата, която чакаше за зелен сигнал, беше нисан и регистрационният й номер беше DRT 345.
Десет…
Стара следа от подхлъзване пресичаше двете ленти.
Върти педалите, върти, върти, върти!…
Дървена щайга от плодове лежеше строшена край пътя и от нея стърчеше синя опаковъчна хартия.
… по-бързо от светлината…
Движещото се в посока юг голямо комби със скорост около шейсет и пет, започна да се занася на трийсет метра от мястото, където велосипедът навлизаше в кръстовището. Задницата на сивия автомобил свърна вляво, а предните гуми изсвистяха. Шофьорът съумя да овладее подхлъзването, от което последва навлизане в лентата за насрещно движение и насочване точно към мястото, откъдето щеше да мине летящият велосипед.
Пътникът до шофьора сниши глава под таблото.
Клаксонът на колата от Детройт излая.
Шофьорът закри очите си с ръка.
Пинг.
Джейми Корд имаше чувството, че сякаш някой щракна с пръсти, когато прелетя пред комбито. Бронята мина на не повече от шест инча от задната му гума. Общата им скорост беше близо сто и десет километра в час.
Ушите му се изпълниха с воя на клаксона и безкрайния писък от спиращите гуми. В следващия миг той вече бе пресякъл шосе 116, танцувайки над иначе опасен участък с камъчета и смазочни масла, и то така уверено, сякаш пътят бе гладка и оградена писта. Той отпусна безчувствените си крака и продължи по инерция. Зад него пищяха клаксони и той знаеше, че по негов адрес се разнасят какви ли не ругатни.
Но какво друго можеше да стори, освен да продължава напред и да оставя всички зад себе си.
Джейми Корд продължаваше да върти бясно педалите — за да поддържа високата си скорост. Когато наближи училището, той се изправи високо на педалите. Впери очи в небето, вдишвайки топъл и тежък въздух и размаха юмрук над главата си, като се смееше и ревеше подобно на подивял каубой.