Урокът от нейната смърт [bg]

Момче, останеш ли толкова дебел, няма да те вземат в армията и какво ще правиш тогава? Джим Слоукъм бе убеден, че всички емоционални беди могат да се излекуват чрез университетски футбол или стабилна физическа подготовка.

Най-после продавачката се освободи от клиента си.

— Госпожице — обърна се към нея Слоукъм, — разпитвам всички търговци тук наоколо дали са били отворени до късно във вторник вечерта.

— Това май е свързано със студентката, дето беше убита, нали?

— Да, да.

— Ами дали тоя тип, нали разбирате… — Младата жена сбърчи загрижено чело.

— Какво?

Тя докосна обилно намазаната си с гел кестенява коса.

— Дочух нещо, Деби Лип ми каза за тоя, дето е зад това убийство. Търсел брюнетки. Вчера си купих друга боя. Всъщност тъкмо си бях боядисала косата и сега като се изруся, всичко ще отиде на вятъра, но…

Слоукъм забеляза как една сълза се търкулна по крайчеца на гримирания й клепач.

— Не бих ви съветвал това, госпожице. Доколкото ни е известно, той не търси брюнетки. Косата ви изглежда страшно хубава така, както си е. — Той се усмихна. — И с нея сте сексапилна.

— Страх ме е, офицер. — Гласът й пресекна. — Трябва да се прибирам вечер с кола, а Ърл, това е съпругът ми, неговата смяна свършва чак в единайсет. Седя си там, в караваната цели три часа! Съвсем сама… не мога да гледам телевизия заради шумовете навън. Не мога да чета. Просто седя. Така ми е объркано, че дори не мога да плета и май няма да мога да изплета жилетката, която обещах на племенницата ми за рождения й ден. — Тя се разплака и млъкна за момент.

— Правим всичко възможно, за да хванем този кучи син. Питах ви нещо за вторник?

— За съжаление не мога да ви помогна. Във вторник затваряме в седем.

Е, значи така. Задънена улица.

— Знаете ли какво, дайте ми четвърт фунт от желираните бонбони. Не знам с какъв аромат да бъдат.

— С аромат на диня?

— Добре. — Слоукъм плати. Взе рестото и се усмихна ухажващо. — Понякога минавам оттук. Ще се отбия да ви видя как сте.

Тя преглътна и избърса една сълза с крайчеца на ръкава си.

— Предпочитам да сте някъде навън, за да го хванете.

— Е и с това се занимаваме — рече той хладно, взе бонбоните и тръгна да излиза. Хвърли поглед към момчето Халпърн. — Ако искаш да хапнеш нещо, яж ябълки — сопнато му подхвърли той.

Слоукъм се шляеше по пустеещата заради рецесията търговска улица, докато стигна до последния магазин от своя списък. „Подови настилки за всеки“. Вътре млад мъж с елегантна прическа седеше зад бюрото и внимателно попълваше книгата за поръчки.

— Добър ден — рече Слоукъм.

— Заповядайте, офицер, от какъв килим се интересувате? Имаме специален…

— Този магазин отворен ли е до късно във вторник?

— Да, сър. Много магазини за килими затварят в делничните вечери, но ние сме номер едно при килимите и номер едно в обслужването. Вечерите са много важни. Тогава мъжете идват след работа да вземат килимите, които техните женички са избрали преди това през деня.