Детето на нощта [bg]

Съзнаваше с тъга, че завършат ли успешно изследванията си маговете, братството ще се разпадне. Но засега хората се бо­яха от Закрилниците, например конниците на Дордовер, на ко­ито се натъкнаха.

От четири дни Закрилниците вървяха на югоизток, спираха късно нощем и отново потегляха призори. Почиваха само ако се уморят маговете и конете им. Оставаше им час до пределите на земите, над които властваше Ксетеск, когато прекъснаха по­хода, за да се възстановят четиримата им повелители.

През целия ден вятърът мяташе насам-натам ситни дъждов­ни капки, които влошаваха видимостта. Тази мъглица си праве­ше шеги с очите им, караше ги да виждат призрачни силуети. Все пак преди конниците да доближат тропотът на копита за­почна да се чува глухо, макар че не се знаеше точно откъде идва. Но щом зърна малкия отряд от Ксетеск, предната редица спря.

Аеб си позволи миг на задоволство. Виждаше тъмната лъс­кава маска на стоящия до него Елкс и си представяше как вне­запно очерталите се в мъглата Закрилници са стреснали кава­леристите.

Маговете пристъпиха насред пътеката, когато към тях бавно тръгна ездач от средата на колоната. И той беше маг, но зат­лъстял и с твърде нездрав цвят на лицето под качулката. Язде­ше много едър кон, друг не би издържал тежестта му.

- Вулдарок... - изрече Ситкан, старшият сред маговете в авангарда. - Каква неприятна, макар и очаквана гледка.

Дебелакът му се ухили.

- Тъкмо щях да кажа същото за теб, Ситкан. Дни наред по­лучаваме вести за вас и изчадията, които си водите. И май ня­ма смисъл да ви питам накъде сте се запътили, нали?

- Да, ще си загубим времето - потвърди Ситкан и се огледа.

Макар и млад, наскоро бе издигнат за магистър и му предс­тоеше бляскаво бъдеще. Въпреки високия си ръст и тежки кос­ти беше повратлив и чевръст, сивите му очи се взираха прониз­ващо изпод прилепващата към главата шапка на маг.

- Вулдарок - подхвана той отново, - доколкото си спомням, тези земи все още са под грижите на Ксетеск.

- Грижи, а? Интересна дума подбра. Аз пък си спомням, че съгласно Тривернското съглашение имаме правото да минем безпрепятствено през тези земи.

- Стари уговорки, покрити с праха на вековете - отбеляза Ситкан. - Дано не ме лъже паметта, но не действат във времена на явни раздори между Школите.

- Раздори значи... - поклати глава Вулдарок.

Аеб наблюдаваше напрегнатите пози на конниците. Преброи над сто и предполагаше, че още два пъти по толкова са скрити по-назад в студените бели ивици на мъглата.

„Пълна готовност, но не вадете оръжията - нареди мислено на събратята си. - Внимавайте за онези отляво - те са настръхнали за битка. Другите отдясно са спокойни, по средата пък се боят.“

Маговете от Ксетеск препречваха пътеката нехайно, но Аеб долови, че една жена подготвя въздушен щит срещу стрели и копия. Стоящият до нея пък се готвеше да отблъсне нападател­ни заклинания.

- Ситкан, неразумно е да ни се ежиш - подхвърли Вулда­рок. - Водя триста конници. Ще ми бъде неприятно, ако се на­ложи да ви прегазят.