![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
– Мили боже – викна Обадая.
– О, не се стряскайте, човече. Странното ми семейство изобщо не ми е повлияло – и размахах меча театрално.
Чудно, но той не отвърна.
– Та – казах – чувам, че си падате звездоброец.
– Да – отговори притеснено. – Може да сте чели някои от публикуваните ми трудове за теорията за пътуване във времето.
– Разбира се, баща ми много се интересуваше. Аз също. Но се чудя дали хората изобщо трябва да се месят във времето. Опасна работа е да се забъркваш в работата на боговете.
– Че защо не? Това е научен прогрес. Еволюция.
– На каква цена?
– Не ви разбирам.
– Искам да кажа, че винаги има някаква цена, господин Дедлок. Винаги. Кажете ми, някога срещали ли сте Смъртта?
– Да съм срещал? Не, разбира се. Смъртта не е човек.
– О, човек е и съм го срещал. И определено не искате да го дразните.
– Не мога да продължа този разговор, господин Лъвхарт. Говорите безсмислици. Говорите загадъчно. – И се отдалечи от мен.
Ковчегът беше бял и лейди Кларънс остави едничка червена роза на него, докато плачеше над огромната си пазва. Викарият, висок и кокалест човек с мънистени жълти очи, стоеше пред гроба. Очаквах това с нетърпение.
– Днеш е тъжен ден. Шмъртта на Елайжа Уишъл жашегна втттички ни. Дълбоко.
Езикът на викария се люшкаше в устата му.
Лейди Кларънс започна да вие.
– Знам какво и е – казах.
– Елайша беше фудошник. Шаланшлиф шофек…
Не можех да търпя повече и отсякох главата на викария с меча си; тя отхвърча към една близка надгробна плоча, удари се в нея и тупна в един плет.
Тогава се обърнах към Обадая, мечът изсвистя през врата му, главата му кротко тупна в отворения гроб.
Доктор Черитри хукна да се спасява – наистина беше ужасен страхливец, – докато комисар Солт ми се изпречи.
– Арестувам ви за убийство. Оставете меча, господин Лъвхарт. Очевидно получавате някакъв пристъп.
– Не, комисарю, не получавам някакъв пристъп. Всъщност избивам наред.
И му отсякох главата, а кръвта пръсна по мен и лицето на лейди Кларънс. Тя поне не бягаше. По-корав човек беше. Вместо това ме гледаше злостно.
– Глупаво човече такова – изплю тя. – Няма да убиеш жена.
– Всъщност съм убил няколко жени. Всичките бяха големи гадини, също като вас, мадам.
– Ти си дявол! – извика тя.
– Не, не съм дявол. Аз съм човек, който се бори за душата си.
Отсякох и главата и тя падна на колене. Целият бях в кръв. Не можех да различа сърцата от кръвта. Обърнах се да потърся доктор Черитри.
Но тогава чух лошия татко.
– Лъвхарт. – Беше глас от дълбокия мрак. Беше господин Фингърс. Беше се облегнал на една плоча и се усмихваше нежно. – Милото ми момче. Прекъсвам ли нещо?
– Не, нали не изглеждам зает?
– Реших да намина да те видя. Трябва да те пратя на една малка задача.
– Не може ли да пратиш другия си син?
– Ти винаги си ми бил любимият.
– А ако откажа?
– Ще те излапам. – Гласът му беше черна дупка в космоса. А мъртвите лежаха умълчани в гробовете си. – Добро момче. След като привлякох вниманието ти, искам да отидеш в Уитби. Намерих момичето. Момичето в старинния часовник. Искам да ми я доведеш тук.
Аз бях грешката. Аз бях краят на часовникаря. На тиктакаря. Като малка не съм и предполагала, че ще свърша в дамски часовник с инкрустирана топазена пеперуда, изложен във витрина.
Чудат завършек си е.
Бях на дванайсет, дребна за възрастта си и съвсем обикновена. Имах дарба да свиря на пиано, така ми казваха, и нямах нито братя, нито сестри. Реших да купя часовник на татко за рождения му ден. Много специален часовник. Наскоро родителите ми бяха организирали вечеря и един от приятелите на баща ми, доктор Черитри, беше дошъл. Имаше изключително красив джобен часовник. Беше сребърен, с гравирана змия с рубинени очи. Каза ми за часовникарския магазин, откъдето го беше взел… и реших да избера един чудесен подарък за баща ми.
Бях с обикновена бяла рокля, бели ръкавици и жълта панделка в косата. Косата ми беше много дълга и с цвят на пясък. Беше същата като на баба ми. Жълтата панделка беше подарък от нея. Беше от коприна и много мека на допир.
Денят беше хубав, затова се разходих през парка, по правата и прохладна алея, под посадените под строй дървета.
Тук бях седяла и рисувала акварели; но рисунките не бяха особено добри, така ми обясни учителят. Паркът беше равно и зелено открито пространство с граници от жълти и розови цветя и с пътеки прави като стрели. Имаше дами във файтони, всичките с розови ръкавици и сковани усмивки. Един господин на колело мина покрай мен и вдигна шапка. Имаше тъмен мустак, космат и особен, а зъбите му бяха жълти и криви, и видях розовия връх на езика му, който се подаваше между тях. Беше като някакво предупреждение. Като някакъв знак.