![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
А земната повърхност се разкъсваше и пропукваше. На дъното на Атлантическия океан разцъфва цяла поредица вулкани, които се простираха на юг от Исландия, следвайки криволичещата граница на тектоничния разлом, и през гърловините им бълваха неизмерими потоци от лава. Тази зона също бе рожба на Хроносрива. Течението Гълфстрийм, което безброй хилядолетия бе доставяло топла вода до бреговете на Европа, сега се изправяше пред нова преграда — огромен вулканичен остров, който скоро щеше да надмине по размери Исландия.
Междувременно Огненият пръстен в Тихия океан, където си даваха среща други тектонични плочи, полагаше енергични усилия да си заслужи названието. Почти всичките двайсет и седем вулкана в Каскадите се бяха активизирали и кратерите им пушеха като комини на исполински фабрики.
Най-страшна от всички обаче бе експлозията на планината Рейниър. Грохотът й бе толкова силен, че обиколи цялата планета. В Индия той прозвуча като далечна артилерийска канонада и оцелелите представители на деветнайсети и двайсет и първи век се размърдаха неспокойно в съня си. Огромна гъба от прах и пепел се издигна чак до горните слоеве на атмосферата и започна да се разстила, носена от ветрове с ураганна сила. Повечето отломки бяха отмити от дъждовете, но по-ситните прашинки се задържаха, преграждайки пътя на слънчевите лъчи. Температурата бързо започна да се понижава.
Валеше над цялата планета. Валеше, валеше и продължаваше да вали.
До известна степен от дъжда имаше полза. Един истински Франкенщайнов свят полагаше отчаяни усилия да възстанови нарушената си цялост, да осигури ново равновесие във въздуха, морето и на сушата. Този болезнен процес обаче бе изключително унищожителен за голяма част от растенията и животните.
Търсеща нямаше представа за хода на времето. За нея съществуваше само настоящето и то бе подгизнало и студено, зад стените на клетката, в която я бяха натикали странните същества. Когато дъждът ставаше особено силен и пронизващ, Вкопчващо се сгушваше в скута на майка си и тя го притискаше към себе си и го криеше от потоците вода с гърба си.
Трета част
Срещи и съюзници
18
Посланици на небесата
Без да сваля сабята, монголският воин извика нещо през рамо. Откъм палатките — всъщност юрти, спомни си думата Коля — дотичаха още въоръжени мъже. Следваха ги жени и деца. Децата бяха като малки самодвижещи се пухкави вързопи, с ококорени от почуда очички.
Мъжете имаха класически азиатски черти — широки лица, малки тесни очи и лъскави коси, пристегнати на плитки. Някои бяха завързали парчета плат на челата си. Носеха широки пепелявокафяви панталони, бяха боси, или обути в ботуши, в които бяха затъкнали крачолите си. Едни бяха голи до кръста, други бяха навлекли тънки ризи от груб плат.
Лицата им бяха зли и страшни. Скупчиха се около космонавтите и ги загледаха заплашително. Коля трепереше, но се стараеше да скрие страха си. Обезглавеният труп на Муса лежеше почти до стената на капсулата.
Убиецът на Муса се доближи до Сейбъл и я стисна за гърдите.
Сейбъл дори не трепна.
— Майчице, как вони само този тип! — прошепна тя и Коля долови страха в гласа й. Но воинът отстъпи назад.
Мъжете разговаряха оживено и оглеждаха космонавтите и капсулата, както и парашута, който се разстилаше върху прашната степ.
— Знаеш ли какво си говорят според мен? — попита го шепнешком Сейбъл. — Обмислят как да те убият. Мен първо ще ме изнасилят и чак после ще ми видят сметката.
— Не мърдай — предупреди я Коля.
Натрупаното напрежение се пукна като мехур в мига, когато отекна детски вик. Едно малко момиченце, вероятно пет-шест годишно, бе докоснало нагорещената стена на капсулата и бе извикало от болка.
Мъжете започнаха да ръмжат като настървени хищници. Убиецът на Муса опря острието на сабята си в шията на Коля. После отвори разкривената си уста и отвътре лъхна миризмата на месо и мляко. Коля почувства, че му се завива свят. Дали това бе последното, което бе почувствал Муса преди смъртта си?
— Даругачи! — извика той. — Тенгри. Даругачи!
Очите на мъжа се разшириха. Той отстъпи назад, но без да сваля оръжието. Последва развълнуван разговор, но погледите на мъжете излъчваха все същата враждебност.