![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Коля го видя как примижава от ярката светлина, видя как косата му се разчорли от вятъра. После очите му се разшириха. Муса внимателно се подпря на корпуса — беше още горещ и трябваше да внимава — и със свръхчовешко усилие се измъкна през люка и седна на ръба.
— Аз съм след него — заяви Сейбъл. Тя също бе много отпаднала, но в сравнение с Коля буквално кипеше от сила и енергия. Изправи се на креслото и протегна ръце към Муса, който я издърпа навън.
— Божичко! — чу възклицанието й Коля.
— Какво има? — попита уплашено той. — Какво е станало?
— Помогни ми — каза Муса на Сейбъл, преобърна се по корем, улови се за нея и бавно се плъзна надолу по капсулата.
Сейбъл надникна засмяно през люка.
— Качи се и ще видиш.
Коля се изправи и изведнъж му се стори, че цялата му кръв се е свлякла в краката. Постоя така, докато преодолее усещането, че всеки миг ще припадне. След това се улови за люка и с помощта на Сейбъл се измъква навън. Намираше се на около два метра височина. Капсулата бе като метална кула, стърчаща сред високата трева. Около тях се простираше безбрежна степ — ако не се броеше дългата кална диря, оставена от капсулата, докато парашутите я бяха влачили.
А точно отпред имаше неголямо селце. По-скоро приличаше на купчина мърляви парцаливи палатки. Между тях стояха хора — мъже, жени и деца, всичките облечени в кожени дрехи. И ги гледаха, зяпнали от изненада. Зад тях пасяха коне, които, изглежда, дори не бяха вързани.
Един мъж се приближи откъм най-близката палатка. Имаше широко лице, дръпнати черни очи и беше нахлупил на главата си конусовидна шапка. Държеше тежка сабя.
— Монголски воин! — прошепна Сейбъл.
Коля я погледна изненадано.
— Очакваше го, нали?
— Помислих си, че може да се случи нещо подобно…
Вятърът внезапно смени посоката си и довя миризмата на немити тела и конски фъшкии. Сякаш се бе вдигнала някаква невидима завеса, отвъд която ги очакваше — в цялата си сурова действителност — реалността на обкръжаващия ги свят.
Муса се изправи мъчително и се подпря на обгорения корпус на капсулата.
— Ние паднахме от космоса — произнесе той, като се усмихваше. — Не е ли чудно, наистина? Моля ви… — Той протегна празните си ръце. — Помогнете ни.
Реакцията на монголския воин бе колкото бърза, толкова и непредсказуема. Сабята блесна във въздуха и изсвистя като перка на вертолет. Главата на Муса се изтърколи в тревата, отсечена с лекотата, с която нож отсича стъбълцето на маргаритка, и се запремята като футболна топка. Тялото на Муса продължаваше да стърчи, с вдигнати ръце, а от шията му бликаха фонтани кръв. После тялото се сгърчи и тупна в тревата.
Коля не можеше да откъсне поглед от отсечената глава — не можеше да повярва в това, което се бе случило.
Воинът отново вдигна сабята — но с другата си ръка подкани двамата да слязат.
— Добре дошли на Мир — промърмори Сейбъл. За свой ужас Коля долови в гласа й триумфални нотки.
17
Тежкият дъжд
Вкопчващо не преживяваше особено факта, че е пленник. Беше твърде малко и доста скоро забрави предишния живот, който бе водило. Забавляваше се, като се разхождаше из клетката, висеше по решетките или се люлееше на една ръка, а с другата изучаваше тялото си и най-вече ушите.
С времето хората зад мрежата, изглежда, ставаха все по-възбудени, но никога не забравяха да им донесат храна и вода. Вкопчващо се прилепяше за мрежата и протягаше ръце през решетките, като се опитваше да ги хване, а хората го окуражаваха с викове или й подаваха вкусни залъци. За разлика от нея, Търсеща изглеждаше все по-потисната. Тя ненавиждаше затвора и странните същества, които се бяха превърнали в техни тъмничари. Никой не й подхвърляше подаръци, нито допълнителни късчета от вкусни плодове — защото нямаше нищо привлекателно в нейната мрачна враждебност.
Стана още по-лошо, след като заваляха дъждовете.
Понякога капките бяха толкова тежки, че блъскаха по телата им като хиляди юмруци. Маймуночовеците бяха непрестанно мокри и унили и дори Вкопчващо забрави за неуморната си любознателност. Понякога водата пареше откритите части на телата им и лютеше на устните и очите.
Дъждът бе силно киселинен заради събития, които се случваха на другия край на света.
Новият свят бе съшит от парчета от стария — но тези парчета бяха изтръгнати от различни епохи, нерядко отделени една от друга с милиони години. Смесването на въздушните маси правеше климата крайно нестабилен. Невидими гигантски течения се срещаха в океаните и мереха сили, търсейки ново равновесие.