Натрапчиви мисли за петък [bg]

Една мисъл се появи в съзнанието й за нещо толкова очевидно, че тя досега не се беше сетила да разсъждава върху него: онзи, който беше убил Санди, познаваше и нея. Беше проникнал в дома й — как? — и беше подхвърлил портфейла му. Искал е да я уличи в убийството му.

Фрида стана от мястото си и се загледа в късчето тъмно небе, което се виждаше през малкия мръсен прозорец. Сети се за още едно име: д-р Елисън. Жената, за която Хусейн беше казала, че се е обадила в полицията за изчезването на Санди. Коя беше тя? Е, поне беше нещо, с което можеше да започне. Фрида с неохота навлече новото си яке и излезе.

В интернет кафенето имаше още няколко души и всеки от тях се беше навел към екрана на компютъра си. В помещението беше тихо, само от време на време долиташе по някой шум от машините. Осветлението беше слабо и Фрида я заболя главата.

Отначало потърси в Гугъл „д-р Елисън“. Само жените с това име бяха безброй много, от всички краища на света. Тя добави „Обединено кралство“ и броят им намаля, но все още бяха твърде много. Помисли малко, после влезе в уебсайта на университета „Кинг Джордж“. Нямаше как да получи конкретна информация за д-р Елисън, затова Фрида проследи имената на служителите във всеки от департаментите, започвайки с природоматематическите науки. Нямаше нищо в департаментите.

Що се отнасяше до приятелите му, сети се за Дан Либерман, с когото бяха съученици от началното училище и редовно играеха скуош. Познаваше също Джош Тебит, Джейн Франк и партньорката й, Анджела, както и семейство Форман. Кой още?

Фрида се загледа в изредените имена и сбърчи чело. Списъкът беше твърде кратък за човек, който беше неин интимен партньор в продължение на няколко години, а както можеше да се очаква, след раздялата им вече имаше празно място: тя нямаше представа как е протекъл животът му по-нататък. Санди често беше негодувал от това, че Фрида така непреклонно бранеше личното си пространство. Бяха минали месеци, преди тя да му позволи да прекара нощта в дома й. Беше доста предпазлива, когато го запознаваше с приятелите си, и пазеше в тайна някои факти от личния си живот. Беше му казала за самоубийството на баща си, години след като се бяха запознали, и му беше доверила, че е била изнасилена като ученичка едва когато тази случка от миналото й обсеби настоящето й: именно това нейно откровение беше накарало Санди да се завърне у дома, изоставяйки престижната си работа в Америка. Сега обаче осъзна, че всъщност знаеше много малко за него. Познаваше вкусовете му; знаеше какво обичаше да готви, с какво обичаше да се храни, какви вина предпочиташе. Знаеше кои книги е прочел, какви бяха политическите му убеждения, какво беше мнението му за системата на здравеопазването във Великобритания, какви бяха възгледите му за световните религии или за плацебо ефекта и антидепресантите. Познаваше израженията на лицето му, разбираше какво го кара да се гневи, да ревнува, да се радва или да унива. Можеше да чете в него като в отворена книга, но в същото време не знаеше почти нищо за обичайните подробности в ежедневието му.