Убийството на Бусе [bg]
- Автор: Somer Mehmet Murat
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 9789548657914
- Переводчик: Тимур Халилов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Убийството на Бусе [bg]». Краткое содержание книги:
Тук журналистката крещеше гневно на главния редактор. Личеше, че знае хубави псувни. Казваше, че ще направи за срам ценния автор на техния вестник Корхан Тюркер. Беше й паднал в ръцете. И без това човекът си беше продажник. А наклонността му към обратните не бе известна въобще. Жена му беше богата и доста по-възрастна от него. Когато я изпратеше на почивка, си устройваше ергенски партита. Ако някой му натриеше носа с тези гей партита, твърдеше, че са фантасмагории. Толкова беше печен. Откъдето и да го погледнеш, нямаше достоверен свидетел. Според тях, педалите не можеше да се считат за хора. Затова показанията им, естествено, не се приемаха. А за другите мъже въобще не можеше да става дума да си признаят. Освен това между журналистите имаше такива, които са постигнали неприкосновеност, и са удостоени с почетна защитна цензура със статута на Зеки Мюрен.
Същата логика не важеше за мен. Името, което търсех, спокойно можеше да бъде и Корхан Тюркер. Но Бусе беше споменала за снимки и писмо. Ако връзката им не е продължила, дори и да съществуваха най-непристойните снимки от едно нощно парти, нямаше как да фигурира писмо и дори поредица от писма.
Междувременно печалбата на Бусе растеше от ден на ден, можела да си купува всичко, което си пожелае. Нямало място, където да не е била. Не само мъжете, а и някои жени са я желали и са й плащали за услугите. Известната авторка на текстове за песни, лесбийката Суат я завела в Бодрум на почивка и оттам на морско пътешествие. Нашата флиртувала с юнгата на кораба, но по време на същото пътешествие не успяла да се спаси от пианиста вокалист Махмут Гюрсел. Човечецът — тя говореше за него с пренебрежение — бил доста грозен, но пък имал най-якия пакет, който е виждала през живота си. Бил като Кинг Конг. Човекът оправял нашата при всяка възможност. Всеки път изпитвала болка, но сипаничавият Махмут си вършел така работата, че я карал да вика. Кой ще те чуе в открито море, приканвал я да вика повече и й се нахвърлял. Понеже си падал по ексхибиционизма, обикновено го правел на палубата. Пред очите на другите. А Суат ги наблюдавала с ледено уиски в ръка, смеела им се и си пушела цигарата.
Нашата журналистка веднага се намеси да обясни с раздразнен глас, че пианистът вокалист и без това при всяка възможност гледа да се покаже, дори на сцената вечер сваля и хвърля ризата си с претекста, че е изпотен, и демонстрира косматите си гърди и мускулестите ръце, по които си личеше, че спортува. Беше чула и слуховете за размера на пениса му. Да, разбира се, било й любопитно, представяла си го и дори си фантазирала. Но, за бога, човекът наистина беше много грозен.
Бусе/Февзи смятала тези хора за голямата работа, защото са известни, и затова нищо не казвала. Иначе наистина всеки път изпитвала сериозна болка. Преодолявала болката с ласките и масажите на юнгата, който, между другото, бил със златно сърце и скромен пакет — но очевидно пасивен.
Тук журналистката отново се намесваше с най-класическото обяснение, че „и без това не е важен размерът, а качеството“. Може ли такова нещо? Естествено, че е важен. Може ли да сравняваш патладжан с бамя?
Така приключи първата страна на касетата. Междувременно имаше доста празни приказки, мнения относно секса и философии относно наклонностите на жените и низостта на мъжете. И на двете им се преплиташе езикът. Думите на Бусе изобщо не бяха подредени. Беше ясно, че когато се съвземе, ще отрече казаното.
Малко по малко Бусе/Февзи започнала да вярва, че по този начин ще може да си изгради бляскав живот. Затова и ускорила физическата си промяна. Известно е, че всичко това изисква пари. Точно в момента, в който си избрала такава кариера, срещнала Сюрея. Тогава и той бил млад. Разбира се, между тях имало доста голяма разлика в годините. Сюрея бил към края на трийсетте. Но въпреки възрастта все още бил като лъв. Бил снажен. Дори и да не можел да се нарече красив, имал някакъв особен чар. Питаха се дали дори сега не е такъв?
Гласът на журналистката започна да се заглушава заради отдалечаването й от устройството, а заради настройката допълнително се влошаваше. Думите й не се разбираха ясно, но обобщено бяха коментари относно Сюрея. Не вярваше. Изненадваше се.