За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Разкошът е също така пропорционален на големината на градовете, особено на столиците; така че той се определя от отношението на богатствата на държавата към неравенството в притежанията на отделните лица и броя на хората, събрани в дадени места.
Колкото повече хора има събрани, толкова те са по-тщеславни и толкова повече възниква у тях желание да се откроят с някакви дребни неща. Ако броят им е толкова голям, че повечето от тях да не се познават, желанието им да се откроят се увеличава двойно, тъй като се увеличава надеждата за успех. Разкошът ражда такава надежда; всеки се стреми към признаците на онова положение, което е по-високо от неговото. Но жаждата за отличие води до равенство, при което не можеш вече да се отличаваш; тъй като всички искат да бъдат забелязани, всеки остава незабелязан.
От всичко това произтичат големи неудобства. Хората, които са се отличили в някоя професия, определят за произведенията на своето изкуство каквато си искат цена; най-малко способните следват техния пример; съответствие между нужди и средства вече няма. Ако аз съм принуден да заведа някакво дело, ще ми бъде необходимо да платя на адвокат; ако съм болен, ще трябва да имам възможност да извикам лекар.
Някои са мислели, че струпването на толкова хора в една столица ще отслаби търговията поради това, че хората няма да бъдат вече на определено разстояние един от друг. Аз не мисля така; когато хората са събрани на едно място, у тях се раждат повече желания, повече нужди, повече прищевки.
Глава
II
За законите против разкоша при демокрацията
Аз току-що казах, че в република, където богатствата са разпределени по равно, не може да има никакъв разкош; и понеже, както видяхме в пета книга, това равенство в разпределението става причина за превъзходното състояние на дадена република, следва да направим извод, че колкото по-малко е разкошът в една република, толкова тази република е по-съвършена. Нея не я е имало у първите римляни; нямало я и у лакедемонците; и в републиките, където равенството не е напълно изчезнало, духът на търговията, трудолюбието и добродетелта дават всекиму и възможност, и желание да живее със собствените си средства, поради което там няма голям разкош.
Законите за преразпределение на земята, искани с такава настойчивост в някои републики, са били по своята същност много благотворни. Те са опасни само като неочаквано мероприятие. Отнемайки изведнъж богатствата на едни и увеличавайки състоянието на други, те извършват преврат във всяко семейство и водят до преврат в цялата държава.
Колкото в дадена република навлиза разкошът, толкова духовете се обръщат към частния интерес. За хората, които се задоволяват само с най-необходимото, не остава какво друго да желаят освен славата на отечеството и своята собствена слава. Но една душа, развратена от разкоша, има още много други желания. Скоро тя ще стане враг на законите, които я притесняват. Разкошът, на който гарнизонът на Реджия започва да се натъква, го кара да избива жителите й.
Желанията на римляните стават огромни веднага щом сред тях се настанява покварата. За това може да се съди по ръста на цените у тях. Една стомна фалернско вино се продавалa за сто римски динария; каца с понтийска солена сланина — за четиристотин динария; добър готвач — за четири таланта; младите момчета цена нямали. И когато всички биват стремително обхванати от жаждата за наслаждения, какво остава от добродетелта?
Глава
III
За законите против разкоша
при аристократическото управление
Лошо устроената аристокрация има това нещастие, че при нея благородничеството притежава богатства, а не може да ги ползува; разкошът, който е противен на духа на умереността, трябва да бъде отстранен от тази държава. Впрочем населението в нея се състои от много бедни хора, които не могат да получават, и от много богати, които нямат възможност да харчат.
Във Венеция законите принуждават благородниците към умереност. И те така са свикнали да пестят, че единствено куртизанките могат да им измъкнат парите. Това се използува за поддържане на промишлеността; най-презрените жени там харчат без всякаква опасност, докато данъкоплатците водят най- скромен и незабележим живот.
Добре уредените гръцки републики са имали в това отношение чудесни институции. Богатите давали пари за уреждане на празници, музикални хорове, за колесници, за коне за надбягване, за скъпо струващи служби. Богатството е било така тежко, както и бедността.