Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Марила изпрати Анн на училище на първи септември е много вътрешни опасения. Анн беше толкова странно девойче. Как ли ще се разбира с другите деца? И как ли, за Бога, ще съумее да си държи езика през време на часовете?
Обаче всичко стана по-добре, отколкото Марила очакваше. Тази вечер Анн се върна у дома в повишено настроение.
— Струва ми се, че училището тука ще ми хареса — заяви тя. — Обаче не мога да кажа същото за учителя. През цялото време си суче мустаците и се заглежда в Приси Андрюс. Приси е голяма, нали знаеш. Тя е на шестнайсет години я учи за изпит в Кралската академия в Шарлоттаун идущата година. Тили Боултър казва, че учителят е влюбен до уши в нея. Тя има чудесен цвят на лицето и къдрава кестенява коса, и я сресва толкова красиво. Тя седи на дългата пейка в дъното на стаята и той повечето време също сяда там — за да й обяснява нейните уроци, както казва. Руби Гилис разправя, че го видяла да пише нещо на нейната плоча и като го прочела, Приси се изчервила, станала червена като цвекло и се закикотила; Руби Гилис казва, че не вярва то да е имало нещо общо с нейния урок.
— Анн Шърли, да не съм те чула пак да говориш по такъв начин — сряза я остро Марила. — Ти не ходиш на училище, за да критикуваш учителя. Аз смятам, че той може да те научи на едно-друго, а твоята работа е да го разбереш и запомниш. И искам да разбереш още сега, че не желая да идваш у дома да разправяш приказки за него. Това е нещо, за което няма да те хваля. Надявам се, че си била добро момиче.
— Да, бях — отговори Анн спокойно. — Нито беше толкова трудно, колкото може да си го представиш. Седях с Дайана. Нашето място е до самия прозорец и можем да гледаме надолу към Езерото на бляскавите води. Има сума симпатични момичета в училището и чудесно се забавлявахме и играхме по обяд. Толкова е хубаво да имаш много момиченца, с които да играеш! Но, разбира се, аз харесвам Дайана най-много и винаги ще я харесвам. Обожавам Дайана. Аз съм ужасно по-назад от другите. Те всички вече учат по петата читанка, а аз едва по четвъртата. Чувствам, че то е един вид срамно. Но няма нито една между тях, която да има въображение като моето и аз много скоро открих това. Днес имахме четене и география, и канадска история, и диктовка. Господин Филипс каза, че правописът ми бил срамотен и вдигна моята плоча така, че всички да могат да я видят, цялата с поправки. Потънах в земята, Марила; мисля, че можеше да бъде по-учтив спрямо нова ученичка. Руби Гилис ми даде ябълка, а София Слоун ми даде да се порадвам на красива розова картичка с надпис „Мога ли да те изпратя?“.
Трябва да й я върна утре. А Тили Боултър ми позволи да нося мънистения й пръстен целия следобед. Може ли да си взема от тия бисерни мъниста от стария игленик на тавана и да си направя пръстен? И, о, Марила, Джейн Андрюс ми каза, че Мини Макфърсън й казала, че чула Приси Андрюс да казва на Сара Гилис, че съм имала много хубав нос. Марила, това е първият комплимент, който ми е бил правен някога, и не можеш да си представиш колко странно чувство събуди у мен. Марила, наистина ли имам хубав нос? Зная, че ще ми кажеш истината.
— Носът ти е достатъчно добър — кратко отговори Марила. Тайничко тя си помисли, че носът на Анн с удивително хубав, но нямаше намерение да й го каже.
Това бе станало преди три седмици и досега всичко вървеше гладко. А сега, в тази хладна септемврийска сутрин, Анн и Дайана крачеха весело по Брезовата пътека, две най-щастливи момиченца в Авонлий.
— Предполагам, че Гилбърт Блайт ще дойде на училище днес — каза Дайана. — Той е бил на гости при братовчедите си в Ню Брънсуик цялото лято и се е върнал у дома едва в събота вечер. Той е ужасно хубав, Анн. И дразни момичетата страхотно. До сълзи ни докарва.
По гласа на Дайана се познаваше, че май повече й се харесваше да я докарват до сълзи, отколкото да не се занимават с нея.
— Гилбърт Блайт? — запита Анн. — Не е ли неговото име написано на стената над входната врата заедно с името на Джулия Бел и с големи букви отгоре „Забележете“?
— Да — отговори Дайана и тръсна глава, — но аз съм сигурна, че той не харесва Джулия Бел чак толкова много. Чувала съм го да казва, че учил таблицата на умножението по нейните лунички.
— О, не ми говори за лунички! — умолително я прекъсна Анн. — Не е хубаво, като виждаш колко съм луничава. Но мисля, че да се пишат на стената разни „забележете“ за момчета и момичета е най-глупавото нещо. Бих искала да видя някой да посмее да напише моето име заедно с името на някое момче! Разбира се — побърза тя да добави, — не че някой би го направил.