Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Бяхме посрещнати от Майкъл Ленард Чатерджи.
— О, господин и госпожо Лучак! Добре дошли!
Заедно с него пред вратата стоеше и жена му, а до нея имаше невръстно дете, което в началото реших, че им е син, но после се досетих, че сигурно им е внук. Госпожа Чатерджи беше прехвърлила шейсетте и аз отсъдих, че съм сгрешил в преценката за възрастта на съпруга й и той явно е по-възрастен, отколкото съм мислел. Беше от онези постоянно оплешивяващи мъже с гладко лице, които, след като навършат петдесет, си изглеждат все на толкова, докато не наближат седемдесетте.
Поговорихме малко на предното стълбище. Както би могло да се очаква, домакините обявиха Виктория за много сладка, ние пък се възхитихме от внука им. После ни разведоха набързо из къщата и ни поканиха във вътрешния двор с изглед към една от пресечките.
Къщата ми се стори интересна. За пръв път имах възможност да видя как живее индийско семейство от висшата класа. Онова, което веднага ми направи впечатления, бе резкият контраст: големи строги стаи с високи тавани и с боя, която се лющи по напуканите стени, красив, но издраскан орехов шкаф, на който беше сложена препарирана мангуста с проскубана козина, скъп кашмирски килим ръчна изработка, постлан върху напукан линолеум, просторна, навремето съвременна кухня, която сега беше пълна с прашни бутилки, стари щайги, очукани метални тенджери, точно в средата имаше камина на въглища. Някога белият таван беше опушен.
— Навън ще бъде по-приятно — каза Чатерджи и отвори вратата пред Амрита.
Плочникът още беше влажен от последния пороен дъжд, но тапицираните столове бяха сухи, а по масата имаше чаши за чай. Дъщерята на Чатерджи, едра млада жена с красиви очи, поседя малко с нас и няколко минути поговори с Амрита на хинди, после взе сина си и ни остави. Чатерджи явно бе изумен от езиковите способности на Амрита и я попита нещо на френски. Тя му отговори с лекота и двамата се засмяха. Домакинът превключи на тамилски, както разбрах по-късно, Амрита пак му отговори. Двамата започнаха да си разменят любезности на руски. Аз отпих от чая и се усмихнах на госпожа Чатерджи. Тя също ми се усмихна и ми предложи сандвич с краставица. Продължихме да се усмихваме още няколко минути, по време на триезичния оживен разговор между господин Чатерджи и Амрита, после Виктория започна да нервничи. Амрита я взе, а Чатерджи се извърна към мен.
— Искате ли още чай, господин Лучак?
— Не, благодаря, достатъчно.
— Може би нещо по-силно?
— Ами…
Чатерджи щракна с пръсти и веднага се появи прислужник. След няколко секунди той се върна при нас с поднос, върху който имаше няколко шишета и чаши.
— Пиете ли скоч, господин Лучак?
„Папата католик ли е?“, помислих аз.
— Да.
Амрита ме беше предупредила, че скочът в Индия не става за пиене, но след една глътка разбрах, че в шишето на Чатерджи има първокачествено уиски, почти сигурно дванайсетгодишно, почти сигурно вносно.
— Отлично е.
— „Гленливит“ обясни Чатерджи. — Без примеси. Струва ми се по-истинско, отколкото уискито с примеси.
Няколко минути обсъждахме поезията и поетите. Опитах се да насоча разговора към М. Дас, но домакинът не искаше да обсъждаме безследно изчезналия поет и само спомена, че Гупта е уредил утре да получа ръкописа. Заговорихме колко трудно е и в Индия, и в Щатите един сериозен писател да живее от книгите си. Останах с впечатлението, че Чатерджи е наследил парите си и че има и други интереси, вложения и доходи.
Разговорът неизбежно се насочи към политиката. Чатерджи се впусна да разказва с удоволствие какво облекчение е изпитала страната, след като на предишните избори Индира Ганди е била отстранена от власт. Проявявах голям интерес към възстановената демокрация в Индия и се надявах да включа темата в статията си за Дас.
— Тя, господин Лучак, беше тиранка. Така нареченото извънредно положение бе хитър ход, който да прикрие грозното лице на нейното потисничество.
— Как мислите, дали Индира Ганди ще се завърне в политиката?
— Изключено! Изключено, господин Лучак!
— А аз смятах, че Индира Ганди и досега има много поддръжници и че партията Индийски национален конгрес пак може да спечели мнозинство, ако сегашната коалиция се разпадне.
— Не, не — махна пренебрежително с ръка Чатерджи. — Вие не разбирате. Госпожа Ганди и синът й са бита карта. До една година ще бъдат в затвора. Помнете ми думата. Вече има разследване срещу сина й за различни скандали и жестокости, а когато истината излезе на бял свят, той пак ще извади късмет, ако не го осъдят на смърт.