Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Този факт днес изглежда трагикомичен, но той улеснява Форд при създаването на такава заводска шпионска организация, която няма равна на себе си в историята на модерния капитализъм. Така нареченият „Общественоизследователски отдел“ при завода обхожда работническите жилища и се стреми да открие такава „неморалност“, според която работникът да не може да получи петдоларовата надница.
Преди Първата световна война заводите на Форд произвеждат дневно вече две хиляди коли модел „Т“ и Хенри Форд е многократен милионер. По това време започват политическите му стремежи. А доколко те са съвместими с неговата жестокост и безчовечност, скрити зад строгите му морални речи, това само психиатър може да установи. Известно е, че когато избухва Първата световна война, в Детройт Хенри Форд прави следните изявления: „Причината за войната е капитализмът. Капиталистите трябва да бъдат унищожени, тогава войните ще изчезнат от лицето на земята.“
Тази блестящи истина, която, разбира се, е установена не от Форд, звучи фалшиво в устата на човек, който тъкмо тогава чрез експлоатацията на няколко десетки хиляди работници заграбва годишно по двадесет-тридесет милиона долара печалба…
Противоречието обаче не смущава много Хенри Форд. Той наема кораб и със своите привърженици тръгва за воюваща Европа, за да „обяви кръстоносна война за мир“. На палубата на кораба се събира странна компания: религиозни фанатици, проповедници, германски агенти и агенти на фабричната тайна полиция на Форд. Докато корабът „Оскар II“ да прекоси океана се узнава, че Съединените щати ще се намесят във войната срещу Германия. Затова, щом като „Оскар II“ спуска котва в Норвегия, Хенри Форд слиза от кораба, настанява се в един хотел и при първата възможност се връща в Съединените щати.
Времето на псевдосвещените проповеди отминава, започва „истинска работа“: през войната трябва да се печелят пари.
През Първата световна война Форд — според собствените му признания — от момента на намесата на Съединените щати работи изцяло за нуждите на войната. Той произвежда товарни коли и торпедоразрушители, танкове и корабни двигатели, изобщо всичко, каквото неговите заводи могат да произвеждат. През 1917–1919 г. лично „апостолът на мира“ получава от печалбата на фирмата около 130 милиона долара. От това може да се направи извод за цялата печалба на предприятието, за която никога не се публикува официално точна статистика.
Печалбата дава нови възможности на Форд. Сумите, които той спечелва през войната, му позволяват да купи и останалите в чужди ръце акции на „Форд Моутър Къмпани“. За тази маневра се налага да похарчи не по-малко от 105 милиона долара. Самите акционери, като се има предвид курсът на акциите на борсата, не губят, но щяха да спечелят повече, ако не ги бяха продали на Хенри Форд.
От няколко епизода при купуването на акциите може да се направи заключение, каква дебела струя от пари се излива в джобовете на Форд. Записано е например, че Розета Хаус, сестрата на онзи ръководител на предприятието, който някога представи Форд на Едисон, купува през 1903 г. акции за сто долара За 16 години те носят на дамата 96 хиляди долара дивиденти, а когато Форд изтръгва акциите от ръцете на дребните акционери, заплаща 260 хиляди долара за акциите на госпожа Хаус.
Ho тази маневра на Форд си струва усилието, защото закупуването на всички акции означава, че това толкова грамадно предприятие „Форд“ става „фамилно“. Изглежда, това събитие засилва склонностите на Хенри Форд за власт. Той все по-определено започва да подчертава, че се бори за политическа сила. Кандидатствува първо за сенаторско място, а през август 1923 г. пише статия в едно американско списание. (Поточно пишат я неговите писари.) Статията е озаглавена: „Ако бих бил президент на Съединените щати“. Тези негови мечти не се сбъдват и политическите си несполуки Форд обяснява по странен начин с „международното еврейство“. След като в гр. Диърборн, в центъра на заводите, Форд има собствен вестник, който се разпространява в 700 хиляди броя, той има възможност на страниците му да започне една от най-бесните антисемитски кампании в американската история.
Хроникьорите и биографите на Форд безброй пъти се опитват да обяснят тази кампания, започнала през 1923 година. Правят се предположения, че някакви банкови клонове или акционерни групи в еврейски ръце му причиняват трудности при купуването на акциите. Но няма доказателства — още повече че големите американски банки (тогава повече, отколкото днес) са в ръцете на „протестантски бели американци“. В „Уолстрийт“ господствуват Морган, Мелън, Вандърбилт, Астор и др. „стопроцентово чисти американци“.