Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Всъщност тогава десетилетие и половина Форд непрекъснато губи позиции срещу големия конкурент, модерно организирания „Дженеръл Мотърс“. Военновременната конюнктура прикрива този „процес“. Но след 1945 г. концернът губи няколко десетки милиона долара годишно. Хенри Форд II вижда, че трябва да се извърши „кръвопреливане“. Преди всичко той се освобождава от гангстерите на Бенет. Интересно е, че майка му, жената на Едсъл Форд, госпожа Елеонора, е онази, която застава с най-силна омраза срещу някогашния пълновластен шеф на Фордовата полиция. Бенет трябва да си отиде, а след него изгонват и другите гангстери. Разбира се, разпускат „организацията за вътрешна сигурност“ на заводите. Апаратът за сигурност остава, но придобива „законна форма“. Времето на гумените палки и биковите жили отминава, вместо бой се организира картотека, а вместо залпове — добро сътрудничество с Федералното бюро за разследване. Изгонването на гангстерите е само първата крачка в реорганизирането. За пълната реорганизация на заводите наследникът използва най-талантливите, многообещаващи млади специалисти на американските промишлени предприятия и университети. Оттогава, когато се внасят „млади титани“ за съживяване на някое боледуващо предприятие или концерн, на американския търговски жаргон този метод се нарича „whiz kids“ (енергични деца).
Хенри Форд II притежава добър усет. Деветимата му млади директори се оказват великолепни организатори.
Между тях е и Макнамара който по-късно е генерален директор на Форд, после военен министър в правителството на Кенеди и Джонсън, а накрая става шеф на Световната банка. Един друг „whiz kid“, A. P. Милър, чрез използването на най-новите постижения на електрониката и автоматизацията модернизира въведената от основателя на династията конвейерна система.
Тези млади менажери изправят на крака концерна, който днес отново излива от заводите си една трета от произвежданите от Съединените щати автомобили. B същото време укрепват и дъщерните предприятия на Форд в чужбина (преди всичко в Англия и във Федерална република Германия). Накратко: за пръв път през 1964 г. се прави опит да се оцени стойността на целия Фордов комплекс, пазарната стойност на всички акции възлиза на шест и половина милиарда долара. (През 1972 г. възлиза на осем милиарда, а през 1980 г. — на около петнадесет милиарда.)
След персоналните и техническите промени неизбежно следват и финансово-организационни. Наследствената и данъчната система на модерната капиталистическа държава както при всички други едрокапиталистически династии, така и при фамилията Форд налага акциите да бъдат разпръснати, тоест да се търси такова разрешение, при което данъците да откъснат колкото може по-малка част от действителното фамилно имущество. Разликата се състои в това, че поради бруталната диктатура и липсата на гъвкавост на стария Форд тези финансови маневри фамилията прави много по-късно, отколкото рокфелеровци или другите мокополнокапиталистически династии на Съединените щати. Американските икономисти изчисляват, че ако старият Хенри Форд е прилагал своевременно „данъчната техника“ на другите американски едрока-питалистически фамилии, днес фамилията Форд навярно би била два пъти по-богата! Старият господин обаче късно разбира тези възможности и така след смъртта му облагат концерна с огромни данъци.
По традиционния начин създаването на Фордовата фондация спасява положението. Едсъл Форд, а после баща му в завещанието си оставят голяма част от акциите на фондацията и така ги спасяват от плащане на дакък. Фондацията „Форд“ изразходва грамадни суми за социални цели. Но няма никакво съмнение, че при основаването на фондацията първостепенната функция е да прехвърли имуществото. И днес тя се смята за резерв на могъществото на фамилията Форд. От всичко 120 милиона Фордови акции само десет на сто се владеят непосредствено от фамилията. Тези акции обаче представляват четиридесет на сто от правото на глас. Акционерите притежават повече от 55 милиона акции, силите им обаче са разделени, и така 40 на сто от правото на глас за фамилията Форд на практика означава абсолютен контрол.
Теоретично, разбира се, може да се допусне, че някой тайнствен синдикат би се опитал да закупи свободните акиии. Това обаче на практика е неразрешима задача. Разбира се, и в такъв случай фамилията Форд „би могла да мобилизира“ Фордовата фондация, която държи в ръце почти 50 милиона акции. Тя сега — като „благотворителен институт“ — няма право на глас. В случай на криза обаче фамилията може да предаде акциите на фондацията в „приятелски ръце“ и те отново ще уравновесят заплашващото равновесие.