Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Докато всичко това се върши, търговската империя на Форд отдавна вече се разпростира извън границите на Мичиган, нещо повече, извън границите на Съединените щати. Център, разбира се, остава заводът „Ривър Руж“ в Диърборн който вече е предградие на разширяващия се Детройт. Според мнозина на прага на Втората световна война това е най-голямото промишлено предприятие в света, със собствена товарна гара, с докове и грамадни валцови цехове.
В 18 града на Съединените щати работят заводи на Форд, а в 21 щата има складове за резервни части. Най-големите Фордови заводи (особено тези в Детройт, Кливланд, Чикаго и Бъфало) са свързани с отделни Фордови железопътни линии. Фордови заводи и монтажни цехове се появяват в много държави от Китай до Бразилия. Съгласно договор, сключен с Форд, „Каучуковият крал“ Файърстоун създава за автомобилния крал опитна каучукова плантация от един милион и сто и петдесет хиляди декара във Флорида. Фордовата империя притежава петролни полета в Калифорния, гори и каменовъглени мини, банки и корабни дружества в редица американски държави. В Бразилия, в долината на Амазонка, грамадна каучукова концесия от почти един милион хектара обслужва Фордовите заводи. …
„При мене нищо не се губи напразно“ — казва Хенри Форд. Биографите му пишат, че неговите електроцентрали изгарят дори и отпадъчните дъски и дървените стърготини. В заводите за желязо отпадъците разбъркват с цимент и ги използват за строеж на заводи. Създават хартиена фабрика за преработване на хартиените отпадъци от канцелариите. Веднъж Форд казва гордо: „Тук попадат и изпратените ми десетки хиляди писма с молба за пари. И от тях правя пари…“
Като се имат предвид предшествуващите събития, едва ли е изненадващо, че Хенри Форд се отнася със симпатия към нацистка Германия. Както се вижда от изявленията на Хитлер, симпатията е взаимна. По-късно това се потвърждава на няколко пъти. В един от заводите си Форд приема на работа Фриц Кун, известен като председател на смятания за шпионска организация „Германо-американски съюз“, по-късно изпратен в концентрационен лагер. Това е само „прикритие“ за Кун. При Форд той само получава заплата, а всъщност свободно кръстосва страната и организира мрежата на своя съюз. Друго потвърждение за приятелските отношения между Форд и Хитлер е награждаването на Форд през лятото на 1936 г. с „Големият кръст на ордена Пруски черен орел“. Той е първият американски гражданин, удостоен с тази съмнителна почест.
В съответствие на това след избухването на Втората световна война Форд се противопоставя на намесата на Съединените щати. Но след японското нападение не може повече да защищава становището си. Освен това Форд знае, че войната ще донесе грамадна печалба на неговите заводи. Така че той използва военната конюнктура. Тогава е построен в градчето Уйлоу Рън един от новите, грамадни заводи на тръста. Тук Форд произвежда бомбардировачите Б-24 „Либърейтър“, от които доставя почти десет хиляди. Освен това доставя на армията повече от петдесет хиляди самолетни двигатели, тридесет хиляди танкови двигатели и стотици хиляди различни военни превозни средства. И до днес не може да се прецени точно каква печалба донасят на Хенри Форд тези няколко военни години. През това време в семейната тръстова организация на Форд неизбежните промени настъпват много бавно поради кралския авторитет и диктаторското поведение на главата на семейството, нетърпяща възражения. Форд е вече на седемдесет и седем години, когато японците нападат Пърл Харбър. Официално от средата на двадесетте години синът му Едсъл Форд ръководи заводите. Това обаче е само формално, с оглед на данъчната политика.
Едсъл Форд е умерен човек, той не наследява бруталната твърдост на баща си, разбира, че трябва да се намери възможност за споразумение с професионалните съюзи. Много от историците на промишлеността на Съединените щати са на мнение, че борбата с баща му и не на последно място с гангстерската организация на Бенет ускорява смъртта му. През 1943 г. той умира на петдесетгодишна възраст. След него седемдесет и деветгодишният Хенри Форд отново поема и официално ръководството на империята.
Докато свърши войната, от ръцете на стария „барон-грабител“ вече изпада ръководството и династията трябва да избира нов престолонаследник. Според обичаите на „кралските семейства“ изборът пада на най-възрастния от тримата внуци, който носи името на дядо си и като крал застава начело на Фордовата империя под името Хенри Форд II. През 1945 г., когато на двадесет и девет годишна възраст „се възкачва на трона“, той още не е „монарх“, защото от време на време дядо му енергично се намесва в ръководството на работата. Тази „намеса“ коствува много пари на тръста, защото през последния период от живота си Хенри Форд допуска грешка след грешка.