Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Резултатът от поредицата статии е такъв, че десетилетие по-късно в едно от изявленията си Хитлер се позовава на духовния си предшественик Хенри Форд. (През март 1933 г. Хитлер прави следното изказване: „По мое мнение начело на все по-засилващото се националсоциалистическо движение в Съединените щати стои Хенри Форд. Антисемитската му политика, изградена на баварски основни принципи, заслужава най-искрените ни възхищения. Сборникът му от статии за еврейската опасност, излезли в неговия вестник, преведохме неотдавна и издадохме в милиони бройки.“)
Поредицата от тъмни статии години наред предизвиква процеси и контрапроцеси. Особено неприятно за Форд е, че при доказателствата на процесите стават достояние методите на вътрешната полиция на завода, методите на дебнене и терор над работниците. Затова накрая Форд отстъпва и прави формално необичайно изявление, че „се отказва от антисемитските си възгледи“. После, верен на търговската си тактика, хвърля отговорността върху автора на уводните статии, някой си Камърън, който от години се подчинява на всеки знак на Хенри Форд. Както казват обикновено: „изхвърлихме канапето“. Предприятието на Форд уволнява Камърън.
Този процес — макар и да приключва с фалшивото извинение на Форд — показва известни маниакални черти на неговия характер, които по-късно причиняват много страдания, дори и проливане на кръв.
Този фанатик с изключителен технически и организационен талант се стреми името му да бъде увенчано с ореола на непогрешимостта. В ръководството на грамадните му предприятия неизбежно участвуват стотици извънредно талантливи инженери и организатори. Сред тези таланти е и синът му, Едсъл Форд, много добре подготвен, а по характер напълно различаващ се от баща си. Дори името му без съгласието на баща му не се споменава при каквито и да било съобщения за предприятията Форд. А такова разрешение Хенри Форд дава много рядко.
Като някои диктатори преди и след него, Форд също се навира навсякъде и по най-фантастични теми прави гръмки, нетърпящи възражения изказвания. Така например той издава няколко книги и така наречени „студии“, които се занимават между другото с фармация, палеонтология и танцово изкуство. В седалището на Фордовата империя в Диърборн местното радио предава постоянно специална програма „В неделя вечер разговор с Форд“. Понякога в нея участвуват и много талантливи артисти. Това обаче е само опаковката на същността на програмата, която се състои от прекалено набожни проповеди, ругатни към банкерите, хвалене на Форд като „благодетел на работниците“ и винаги завършва с църковни хорови песни. Допълнение към портрета на милиардера е и музеят на Форд. Тук може да се види например една лабораторна стъклена плоча която след смъртта на стария господар намират под леглото му, в кутия от обуща, на гърба на която е залепен надпис „Последният дъх на Едисон“. В музея може да се види и онази грамадна картина, нарисувана през 1929 г. по случай една тържествена вечеря. На централното място на масата седи тогавашният президент Хувър. Около него са петстотинте избраници на търговския и финансовия свят, за които Форд похарчва един милион долара, за да ги „доведе“ на вечеря. По-късно няколко лица са прерисувани. Защото Форд не може да понася на картината да фигурира финансист, с когото някога е имал противоречия. Може да се смята за естествено изключително бързото разцъфтяване на тайната служба на Форд, защото тази империя трябва да се защищава с всички средства. От характера, от цялата същност на Форд става ясно, че той не се плаши дори и от насилието.
Докато засилващите се американски профсъюзи принуждават един след друг големите тръстове да сключват договори, Форд затваря входната врата пред профсъюзните организатори. Ръководството на заводската полиция той поверява на един шампион по бокс, няколко пъти осъждан — известния Хари Бенет, който започва кариерата си в началото на двадесетте години като „личен телохранител“ на децата на Форд. Според официалната му служба той е ръководител на личния състав, но в действителност не се занимава с всекидневните или засягащите техническото развитие на заводите лични дела. Главната му задача е да създава атмосфера на физическа или въоръжена заплаха и това изпълнява така отлично, че към 1937 г. самият губернатор на щата Мичиган характеризира състоящия се тогава от 600 души Фордов щурмови отряд така: „Хенри Форд назначава на работа най-големите гангстери в държавата.“