Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Всичко това обаче става в мъгливата далечина на онзи ден в късната есен на 1876 г., когато дванадесетгодишният Хенри Форд пътува с баща си със семейната каруца за Детройт и на шосето вижда за пръв път „стар автомобил“ с парен двигател.
По това време той има малка работилница във фермата на баща си, в която поправя часовниците и селскостопанските машини на фермерите от околността. На шестнадесегодишна възраст напуска родната си къща.
Отива в Детройт като чирак при един производител на коли, а после става калфа в работилница за производство на корабни двигатели. През 1887 г., на двадесет и три годишна възраст, се връща отново във фермата и се оженва. Но на село издържа само една година, през което време не обработва земите си. Опитва се да изработи трактор, прави и опити с бензинови двигатели. След една година е отново в Детройт, постъпва на работа в компанията „Едисон“, която електрифицира града.
В автобиографичните трудове на Форд и в написаните за него хвалебствени химни се твърди, че той произвежда първия автомобил. Това обаче не отговаря на истината. Форд е още неизвестен механик при Едисон, когато през 1892 г. някой си американски майстор на име Чарлс Дюрия конструира първия автомобил в Съединените щати. В повечето от книгите на Форд обаче това име не се споменава, а според легендата през 1893 г. в кухнята на детройтското си жилище Форд изработва първия си бензинов двигател, който изпитва във ваната, за да не капе масло по пода. Говори се, че жената на Форд наливала бензин в двигателя капка по капка. Този двигател, конструиран на кухненската маса, три години по-късно движи първия автомобил на Форд, който пухти по улиците на Детройт. Но не е сигурно, че това е наистина така. Защото няколко години по-рано Форд се запознава в Детройт с един опитен инженер на име Кинг, който работи върху четирицилиндров четиритактов автомобилен двигател и през 1894 г. го изпитва на собствения си автомобил. Съвсем вероятно е произведеният на кухненската маса двигател на Форд да дължи доста много на труда на Кинг, който има несравнено по-голяма техническа култура от Хенри Форд.
От всичко дотук става ясно, че истинският пръв не винаги е пръв.
Дюрия и Кинг не разполагат със средства и това решава съдбата им. Въпреки таланта си те изчезват в мрака на неизвестността. А името Форд става понятие. След раждането на първата кола на Форд шефът на детройтската фабрика на Едисон завежда Форд в Ню Йорк при самия велик откривател Томас Едисон. За срещата на Форд и Едисон знаем само от спомените на Форд, а те не са някакъв сигурен източник. Сигурно е, че Едисон отпуска заем на Форд чрез детройтското предприятие и по такъв начин Форд произвежда около една дузина автомобили. Те обаче не приличат на по-късните коли на Форд. Това са състезателни автомобили, които печелят доста голям успех на първите организирани в Америка автомобилни състезания.
По това време Форд произвежда автомобили със заемите на Едисон и други любители на автомобилите. Той напуска фирмата „Едисон“ и започва да работи самостоятелно, организирайки предприятието „Детройт Моутър Къмпани“. През 1903 г. разбира, че със спортните автомобили не се печелят много пари, и основава предприятието „Форд Моутър Къмпани“. Започва с капитал от 28 хиляди долара, а стойността на всички акции (голяма част от които купуват приятели и познати) не надминава 150 хиляди долара.
Форд предлага акции и на Едисон, старият откривател обаче отказва. По-късно в спомените си Едисон отбелязва този епизод така: „В началото помагах на момъка, без да мисля, че накрая той ще произвежда милиони от тези проклети коли.“
Първата кола на Фордовото предприятие се появява по улиците на Детройт през 1904 г., една година след основаването му, а две години по-късно фирмата осчетоводява четвърт милион долара чиста печалба. Междувременно много от акционерите загубват желание, те намират търговското развитие за не особено бързо и решават да вложат парите си в други предприятия, с по-голяма лихва. Хенри Форд купува техните акции и така към 1906 г. той е собственик на около 60 на сто от предприятието, което значи, че може да решава пълновластно.
Форд прави голям удар през 1908 г., когато на пазара се явява прочутият модел „Т“. От тази кола между 1908 г. и 1927 г. той произвежда 15 милиона броя. Това е такъв рекорд, който „Фолксваген“ можа да надмине едва през 1972 година.
При Форд винаги е трудно да се узнае истината, както беше и около модела „Т“. Пропагандата на Хенри Форд, разбира се, приписва създаването на тази конструкция само на неговия гений. Книгите, издадени по това време, но сега потънали в забрава, обаче говорят за труда на голям брой талантливи инженери, който Форд е съгласувал. Нещо повече, общоизвестно е, че Хенри Форд докарва от Франция една кола от моделите „1905“ на заводите „Рено“, по негово нареждане разглобяват колата на най-дребните и части и някои от конструктивните идеи той използва в модел „Т“.