Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Слабата страна на компанията „Шел“ винаги е била тази, че в сравнение с другите величия на картела тя разполага с малко концесии за суров петрол. А силната й страна е рафинирането, транспортирането и търговската мрежа до бензиновите станции. Задачата на „Шел“ би трябвало да бъде от слабостта си да изкове добродетел. Рафинирането и транспортът наистина са област, където страните-производителки засега по-трудно могат да „контролират“ големите петролни тръстове. Поради естеството на работата тя е свързана с мястото на производството. Така „Шел“ с известно право се надява, че значението на „мидения символ“ ще нарасне и компанията ще заеме по-добро място от досегашното в съвета на картела „Седемте сестри“. Това обаче — дори и да се осъществи — ще бъде нов етап в историята на обезличения петролен тръст.
В борбата с хищниците все пак Рокфелер побеждава психологически. Неговите потомци и днес са кралете на петролната търговия, докато имената на Детер-динг и Самюъл Маркъс изчезват от прашните страници на промишлената история и главните банкови книги.
ФОРД — АМЕРИКАНСКАТА ЛЕГЕНДА
Момъкът от фермата. Петдоларовият трик.
Корабът на мира и военновременната печалба.
Гладно шествие и кръвопролитие.
Профсъюзен етикет. Голямото кръвопреливане.
Върху стената на фоайето на дирекционната сграда в Детройт, „автомобилната столица“ на Съединените щати, портрет на мъж, неколкократно по-голям от човешки ръст, поздравява посетителя. Слаб, възрастен господин с посребрена коса и тъмносини очи. Под портрета е прикрепена малка табела: „Хенри Форд. Роден на 30 юли 1863 г. в гр. Диърборн. Починал на 7 април 1947 г. в гр. Детройт“. Отдолу са наредени снимки с надпис: „Развитие на автомобила «Форд»“, фотографии на двадесет и два избрани модела. Всъщност това е историята на „моторизирането“ на Съединените щати — органична част от американската история, върху чието икономическо, политическо, дори и военно влияние специалистите и днес спорят.
Хенри Форд е човекът, който благодарение на случайността и особеното стечение на обстоятелствата в съответния момент се появява на повърхността, за да задвижи този процес, икономически вече назрял.
Привидно става дума за традиционна американска „кариеристична история“, която може да напише всеки пропагандатор на „американския начин на живот“. Бащата на Хенри Форд е принуден от глада в Ирландия да прекоси океана. Старият Форд е един от рядко срещаните ирландци. Принадлежи към най-строгите, най-аскетичните последователи на протестантската вяра. Хенри Форд се ражда близо до гр. Диърборн в щата Мичиган във ферма, в която всяка вечер се чете библията и където всеки трябва да работи до изтощаване. Форд посещава училище само до петнадесетгодишна възраст и през целия си живот се гордее с изумителната си слаба култура. Това е едно от качествата му, благодарение на които платените му писари правят от него, един от най-хитрите и най-безмилостните милиардери на Съединените щати, „шампион на дребните хора“ и „враг на хитрите адвокати и банкери“.
Бъдещият милиардер още като дете проявява интерес към всякакви машини, конструкции и движещи се тела. Трябва да се признае, че има нечуван технически усет и не се страхува от обикновената работа. Един от изследователите на живота на американските милиардери — Джон Тебел, в глава от книгата си „Наследниците“ със странното подзаглавие „Посещение на бароните-грабители“, много интересно сравнява характера на Рокфелер и на Форд. Рокфелер също е неграмотен, той казва, че никога не е имал време да чете.
По странен начин в това отношение и Форд е като него. Имуществото на Форд е резултат на XX век. Но самият Форд е истинско дете на XIX век. У него няма нищо модерно. Той е типичен селски младеж, с усет и любознателносг към машините и конструкциите и с неизличимо недоверие към книгите. Но на него му липсва фантастичният усет на Рокфелер към ръководене на тръстове. Форд не е творческа натура. Талантът му се състои в това, да коригира и организира съществуващите методи, докато станат годни да ги използва за свои цели. В сравнение с другите „барони-грабители“ този селски механик не можа да разбере извършващите се обществени промени в американския живот. Воюва с по-груби мерки от събратята си срещу развитието на профсъюзното движение и неговото име е синоним на най-черните страници от историята на американската промишленост.