Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Независимо от това модел „Т“ пожънва огромен успех и рекламният му лозунг — „Доставяме го във всички цветове, при условие че поръчате черен“ — обикаля Съединените щати.
Авторите на легендата за Форд обичат да изтъкват, че организаторът на този огромен търговски успех е извънредно обикновен и нравствен човек. Яде малко, живее просто, не пие, не пуши, рано си ляга, всяка неделя ходи на черква и обича да се пързаля на кънки. Необходимо е да се отбележи, че тази пропаганда всъщност постига изумителен успех. За обикновените американци (с изключение на собствените му работници, които го познават по-отблизо) Форд е някакъв „народен светия“, който „забогатял от труда си“ и който през целия си живот се бори срещу големите банкери. Заслужава да се цитира главата за „бароните-грабители“ от книгата на Тебел: „Днес не може да се пише обективно за Форд, широкото обществено мнение вярва повече на легендата. На онази легенда, която се разпространява от най-ефикасната пропагандна машина в историята на американската промишленост. Според нея Форд е човекът на «американското село». Той символизира хитрия селски младеж, дошъл и надхитрил обиграните делови хора на големия град. Колкото става по-богат, толкова по-силно бичува банкерите и този блъф също така допринася за засилването на легендата.“
Действителността е много по-сива и по-жестока от легендата. Ключ за разбиране на действителността дава онзи начин на мислене, който най-ясно проличава от спомените на Форд. Ето: „Хората, които са талантливи и способни да творят, мразят всяко еднообразие; много често те смятат, че и другите хора са също така неспокойни. Тъкмо затова те излишно симпатизират на работниците, които ден след ден извършват една и съща работа. Средният работник обаче желае такава работа, която да не го уморява много физически и да не го принуждава много да мисли.“
Ако трябва да се каже нещо за Хенри Форд, то е това, че той не проявява излишна симпатия към работниците. В американската промишленост той е един от първите, които прилагат методите на Тейлър и на подобни нему промишлени рационализатори за повишаване темпото на труд и успоредно с това и на производителността. Между 1909 и 1914 г. неговите инженери (за които не споменава нито дума в биографичните ги книги) разработват и практическото прилагане на конвейера в заводите на Форд. Резултатът е фантастичен: през 1913 г. сглобяването на една кола модел „Т“ трае около 13 часа. През април 1914 г., само три месеца след първото конвейерно сглобяване, монтажът про-дължава само 93 минути.
Не е нужно да се обяснява, че това донася на Форд безброй милиони печалба.
В сянката на тази печалба трябва да се проследи политиката на заплащането в заводите „Форд“, особено онази стъпка, която в промишлената история е позната под името „петдоларовия трик“.
Непосредствено преди въвеждането на конвейера при тогавашните условия заводската администрация стоварва върху работниците такова физическо и умствено натоварване, че те бягат от завода. Освен това и дневната надница е по-ниска от два и половина долара. По същото време другите детройтски заводи плащат много повече. Според тогавашните статистики през 1913 г. работниците на Фордовите заводи се сменят почти три пъти. Поради това и съобразявайки се с бавно действуващите профсъюзи, фордовци обявяват, че ще плащат по пет долара дневно.
Тази стъпка пропагандистите на фордовата династия славословят десетки години като „Фордова революция“ и този блъф преглъщат дори големите американски банкери.
Глашатаите на „Уолстрийт“ нападат остро Форд. Никой не отбелязва обаче, че въвеждането на петдола-ровата надница става на 5 януари 1914 г., точно девет дена преди да бъде пуснат първият конвейер в заводите на Форд. Ясно е, че с фантастичното ускоряване на монтажа няколко дни по-късно фордовци си възвръщат неколкократно повишението на надниците. Интересно е да се отбележи и това, че Форд, нравственият човек, не плаща на всички работници надница от пет долара, а само на онези, които намира за „морално достойни“. Освен това никой не получава такава надница през първата половина на годината от постъпването му на работа. Несемейните също не я получават, а така също и онези, които се развеждат с жените си или имат любовници. (Според статистиката две години след обявяването на „петдоларовия трик“ една трета от работниците на Форд печелят по-малко от пет долара.)