Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Няколко тежки епизода от този вътрешен терор влязоха в историята на промишлеността и американското работническо движение.
Така през 1932 г., при най-дълбоката точка на голямата икономическа криза, се провежда известната „ди-ърборнска гладна манифестация“, И през тази криза Форд печели извънредно много, и по твърде брутален и прост начин. Уволнява 50–60 хиляди души и вместо тях приема нови работници, на които заплаща четвърт заплата. (Прочутият „петдоларов трик“ отдавна вече е забравен.) На приетите през 1932 г. нови, изгладнели работници Форд плаща един долар надница.
Обяснимо е защо недоволството в Диърборн и околността му расте бързо и преминава и в град Детройт. През февруари 1932 г. протестна „гладна манифестация“ тръгва от Детройт към заводите на Форд. По-голямата част от участвуващите работници са уволнени от него. Табелите в началото на манифестацията не съдържат никакви политически искания, а само хляб, работа, при конвейера по две почивки дневно от 15 минути и премахване на шпионирането на работниците. При входа на големия Фордов завод „Ривър Руж“ градската полиция и щурмовият отряд на Форд посрещат манифестантите. Битката започва с щурма на полицията със сълзотворни бомби, на което демонстрантите отговарят с камъни и разпръскват полицаите. Тогава телохранителите на Форд и градските полицаи стрелят в тълпата. На замръзналата земя падат четирима убити и петдесет ранени. (Впрочем при сбиването Бенет е ранен, един камък го улучва в слепоочието. След оздравяването му като награда за страданията получава от господаря си автомобил „Форд-Линкълн“, а след това Хенри Форд откъсва от едно от именията си доста голям парцел и го прехвърля на името на Бенет, за да си построи вила.)
Другият голям скандал също е част от историята на борбата на американското профсъюзно движение. Източниците го споменават като „Ривърружкото кръвопролитие“. То е доста по-късно, през 1937 година.
Политическото положение в Съединените щати се променя значително. Икономическата криза отслабва, в Белия дом президент е Рузвелт, който добре знае, че без да се удовлетворят основните изисквания на професионалните съюзи, не може да се модернизира капиталистическото производство. Тъй като в стопанския живот на Съединените щати автомобилната промишленост играе все по-голяма роля, профсъюзът на работниците от автомобилната промишленост (съкратено на английски: UAW) допринася особено много за подобряването на заплатите и трудовите условия на работниците от автомобилната промишленост.
Но в крепостите на Фордовата империя все още не го допускат.
През май 1931 г. UAW решава да изпрати организатори във Фордовите заводи, за да разпръснат листовки и по този начин да запознаят работниците с целите на профсъюзното движение и да ги поканят да се организират. Бандата на Бенет и местната полиция, която винаги сътрудничи на Форд, разбира се, знаят за този план и охраняват с оръжие завода. Когато организаторите се опитват да влязат във фабриката, Фордовата полиция брутално ги разгонва. Голяма част от тях са тежко ранени. На един счупват главата, а на друг гръбнака. Когато след няколко часа жените им раздават протестни листовки пред входа на завода, Фордовата гвардия се нахвърля и върху тях. След това неколцина от ръководителите на UAW правят опит да влязат в завода. Сред тях е Уолтър Ройтър, който по-сетне застава начело на целия съюз на автомобилните работници, а още по-късно на всички професионални съюзи CIO. Хората на Бенет нападат и профсъюзните ръководители и им нанасят жесток побой.
След „Ривърружкото кръвопролитие“ профсъюзите завеждат дело срещу Форд, който години наред се стреми да обори присъдите. Съдът произнася осем присъди срещу Хенри Форд, с които го задължава да разреши дейността на профсъюзите в неговата империя. Хенри Форд обаче не се подчинява на съдебните решения, нещо повече, през 1939 г. не изпълнява дори решението на Върховния съд на Съединените щати. През февруари 1941 г. се налага Върховният съд да вземе ново решение, за да се допуснат профсъюзите в заводите на Форд. Една част от американските историци на промишлеността и до днес смятат, че Форд навярно щеше да продължи борбата с профсъюзите, ако Втората световна война и във връзка с нея липсата на работна сила не бе отслабила позициите му за преговори.
Вярна представа за характера на Хенри Форд дава и фактът, че след като повече от десет години се бори — и то в пълния смисъл на думата люто, — най-после позволява да се образуват профорганизации и веднага след това започва най-фантастична демагогия.
Стига до там, че предлага всички Фордови произведения да носят профсъюзен етикет и запазена марка…