Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Не е за подценяване и следният епизод. Когато става отчуждаването на германския еврейски капитал и въобще „ариезирането“, немските предприятия понасят големи загуби на лондонската, парижката и нюйоркската борса. Тогава Детердинг, като използва финансовата сила на „Ройъл Дъч Шел“, се опитва да подкрепя акциите на германските предприятия, които се борят срещу борсовия натиск. Разбира се, него не го смущава фактът, че с помощта на сключения боен съюз с някогашния търговец на мидени черупки, евреина Самюъл Маркъс, се издига до върховете на петролната власт.
През тези години името на Детердинг се среща навсякъде, където стратегията на Хитлер се нуждае от помощ. Детердинг предава северноюгославското участие на „Ройъл Дъч Шел“ на германското петролно предприятие „Пройсаг“. Детердинг щедро участвува във финансирането на ежегодната „зимна помощна акция“ на Гьобелс. Детердинг изпраща агенти в Мароко, за да подпомагат военния преврат на Франко срещу Испанската република.
Детердинг използва политическото влияние на „Ройъл Дъч Шел“, за да наложи на английското правителство становище за „ненамеса“ и с това да допринесе за победата на испанските фашисти, подпомагани от Хитлер и Мусолини.
Макар „Ройъл Дъч Шел“ организационно да не прилича на Круп или Рокфелер и да не е „частна империя“ на един единствен човек или династия — до края на живота си като император, по суверенен начин Детердинг урежда делата на монопола и личността му оставя своя отпечатък върху неговата политика.
Съдбата обаче е благосклонна към Детердинг. Той не вижда как втората му, „кавказката мечта“, рухва на руското полесражение. През февруари 1939 г. затваря очи на немска територия. Представители на хитлеристкия вермахт и на СС обкръжават катафалката в мекленбургския замък и се прощават с мъртвеца с нацистки поздрави. Войната вече хлопа на вратите, но край катафалката все още поставят един до друг венците на холандската кралица, на английския крал и Хитлер.
Със смъртта на Детердинг „Ройъл Дъч Шел“ загубва ръководителя, който се отнасяше с такава специфична страст и омраза към Съветския съюз, и същевременно човека, който е достатъчно умен, дързък и жесток, за да застане като равен срещу Рокфелеровата империя. От този момент „Ройъл Дъч Шел“ организационно се различава още по-силно от „Стандард Ойл“, отколкото преди. След смъртта на Детердинг империята „Шел“ по-малко се обвързва с личността на един-единствен ръководител: и дума не може да става една фамилия, една династия да разполага с такива грамадни контролни възможности в организацията на „Шел“, както и днес това е у рокфелеровци в империята „Стандард“. Така че „истинският роман“ на „Ройъл Дъч Шел“ всъщност приключва със залязването на Детердинг. А с разпадането на Британската империя икономическото значение на „Ройъл Дъч Шел“ в света намалява. Нещо повече, в преустройващата се организация на тръста се вместват и американски интереси.
Днес „Ройъл Дъч Шел“ е един от грамадните безлични свръхмонополи в капиталистическия свят. Списъкът на „собствениците“ му е много дълъг. Една част от интересите на Детердинг поема холандското правителство, а друга част — американската банка Морган. В английското крило споменът за някогашния търговец на мидени и охлювни черупки все още се пази от банката Монтегю-Самюъл, която разполага със значителен пакет акции „Шел“ и в ръководството на която влизат наследниците на Самюъл Маркъс. В редицата на другите големи акционери е френско-английската банка Братя Лазар, зад която стои лорд Каудри, когото смятат за един от най-богатите хора във Великобритания. Сред главните акционери на „Шел“ е и английският химически тръст ИСИ, който се смята също за свръхмонопол. Нещо повече, голям акционер е и английското правителство.
При изострената борба със страните-производителки тази раздробеност е неблагоприятна за „Ройъл Дъч Шел“, защото затруднява бързите и ефективни решения. До средата на 50-те години „Шел“ наподобява „двуглаво чудовище“. Всяко що-годе важно решение трябва да се съгласува с хагското и с лондонското ръководство. А най-големите сделки съвместно се решават от Хага и Лондон. През 1957 г. тази организационна форма се променя.
Премахва се съществуващата преграда между „Шел“ и „Ройъл Дъч“. Правото да взема решения се възлага на дирекционен съвет, съставен от шест души, всеки от които отговаря за една област (например: финансови въпроси, проучвания и откриване, природен газ и др.). „Шестимата“ се срещат три пъти в седмицата и така имат възможност да вземат по-бързи и по-ефективни решения.
При днешната обстановка на международния петролен пазар положението на „Шел“ не е благоприятно. Когато английските икономисти разговарят с главния директор на „Шел“, той сравнява тръста с грамаден танкер, който трябва да промени посоката на движението си.