Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Това наистина са добри новини — увери го сериозно Ръдърфорд. — Много ме успокои.
— И аз мисля така. — Роб посочи купчината счупени стъкла пред ламперията. — Какво се е случило?
— Изпуснах ги. — Мередит побърза да разсее любопитството му. — Позвъни за Елиза, моля те.
За щастие Роб забрави веднага за счупеното стъкло, защото бързаше да разкаже какво бе чул от Сийкомб.
— Чуйте какво научих! — извика той и дръпна шнура на звънеца.
— Хайде, кажи ни — подкани го Мери. — Лорд Ръдърфорд и аз сме много любопитни.
Роб, безгрижен като всички деца, видя само живия интерес по лицата на двамата.
— Сийкомб ми каза, че „джентълмените“ ще излязат тази нощ.
— Така ли? — попита провлечено Мери. — А пък аз си помислих, че идваш да ни съобщиш за края на света. Да? Влезте, Елиза. Боя се, че бях доста несръчна. Почистете това, моля ви! — Момичето направи реверанс и се зае да събира остатъците от темпераментния изблик на господарката си.
По дяволите, каза си през това време Мери. Беше се надявала, че новината за днешната доставка няма да стигне до Ръдърфорд. Той бе чужденец тук и беше нормално да не научи нищо; освен това тази нощ нямаше да доставят нищо в Малори хаус.
— Според мен това е много вълнуваща новина — заговори въодушевено Роб. — Смятам да остана буден и да ги видя, като минават.
— Няма никаква полза от такова решение. — Сестра му побърза да угаси ентусиазма му. — Тази вечер Пенденис не очаква доставка. Избите ни са пълни.
Момчето изкриви лице. Демиън, макар и изненадан от тази новина, избухна в смях. Роб му хвърли мрачен поглед.
— Не разбирам кое е толкова весело, сър.
— Естествено, че не разбираш — отговори през смях лордът. — Ако си в състояние да яздиш с една ръка, можеш да ме придружиш до Малори хаус. Хари открил на тавана части от принадлежности за риболов. Можеш да вземеш, каквото ти хареса.
— Може ли и Тио да дойде? — извика Роб и заподскача от крак на крак. — Той е много по-добър риболовец от мен, сър. Според Тио „джентълмените“ не ловят пъстърви с ръка, защото това не било спорт!
— Сигурен съм, че и пъстървите са на това мнение — отговори с разбиране Ръдърфорд. — Добре, иди да го доведеш, но те предупреждавам, че ще тръгна след десет минути — със или без вас.
Роб хукна навън и лордът се обърна към домакинята.
— Както виждате, старая се да играя ролята, която ми наложихте, лейди Блейк.
— Не бих искала да я приемате сериозно, лорд Ръдърфорд. Не вярвам, че имате желание да се занимавате цял следобед с две немирни момчета.
— Може би не — кимна той. — Тук сте права. Смятам да ги поверя на Уолтър.
Мери избухна в смях.
— Да знаете, че ако не внимавате, Роб ще ви обикне страстно и всеки ден ще виси пред вратата ви. Той е много верен обожател.
— Ще запомня предупреждението ви, мадам. — За момент между двамата се възцари мълчание, после Ръдърфорд протегна ръка. — Елате при мен, Мери — заповяда тихо той.
Тя направи няколко крачки към него, макар разумната, ясна част от съзнанието й да настояваше, че трябва да остане там, където беше — поне на метър от него.
— Чака ви награда — пошепна той и взе ръцете й в своите. — Награда, която горя от желание да ви дам. Когато тръгвах към Корнуол, и насън не би ми хрумнало, че ме очаква такова приключение, Мери Трелоуни.
— Както вече казах, аз съм много щастлива да ви услужа, сър. — За съжаление очакваният от нея сарказъм не се получи. Тя го желаеше и не можеше да го скрие. Въпреки това се опита да дръпне ръцете си. — Десетте минути почти изтекоха, сър. Тио и Роб ви чакат.
Демиън се усмихна.
— Значи не искате да си получите наградата? Е, при тези обстоятелства това наистина е мъдро решение. Ще бъде много по-задоволяващо, ако сме съвсем сами, без опасност да нахлуе някое хлапе. — С тези думи той вдигна ръцете й към устните си, след това нежно целуна ъгълчето на устата й. — Няма да забравя какво ви дължа, Мери!
Той излезе бързо и тя остана сама в салона — трепереща, като че слънцето току-що се бе скрило зад черен облак. В никакъв случай не биваше да се впуска в този флирт с лорд Ръдърфорд! Беше глупаво да вярва, че подобно нещо е възможно. Такива неща вършеха само безгрижните хора със свободни сърца, които нямаше какво да губят. Не можеше да флиртува лекомислено с мъж, който събуждаше в тялото й такова необуздано желание — особено когато съзнаваше колко е измамно въздействието му и не бе в състояние да го скрие.