Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— За Бога, Манди, къде ти останаха обноските? Срамувам се от теб!
— Аз също, момиче — добави Есмералда.
— Какво? — жално проточи Аманда. — Ти може би не си изкушен от красотата й, но това не значи, че тя не си е наточила зъбите за теб. Не виждаш ли как само те гледа?
— Знаеш, че подобни коментари са недопустими. Извини се незабавно.
— Няма! — отказа тя. — Не бъди толкова сляп. Някой трябваше да ти го каже.
— Хайде де!
На страните на Аманда запламтяха алени петна. Тя хвърли салфетката си.
— Няма да седя тук и да гледам как те водят на заколение. Когато престанеш да си губиш времето със задачата, каквато и да е тя, знаеш къде да ме намериш. На теб ще ти се извиня, когато се осъзнаеш, но няма да се извиня на нея! И да не си посмял да се извиняваш от мое име! — добави тя на излизане.
Аманда очевидно познаваше доста добре брат си, защото той направи точно това.
— Извинявай, Фелия…
— Недей — прекъсна го тя с измъчена усмивка. — Така съм свикнала със завистта, че вече ни най-малко не ме засяга.
— Нима мислиш, че става въпрос за това?
— Определено. Завистта не се нуждае от факти, за да надигне грозно глава. Повярвай ми, няма човек, който да го знае по-добре от мен.
— Отношението ти е достойно за възхищение, момиче — обади се Есмералда. — Но племенницата ми би трябвало да се владее.
Офелия се позасмя.
— Едва ли бих могла да я виня, при положение, че обикновено аз избухвам гневно. Но може би ще си така добър да ме придружиш до стаята ми, Рейф? Предпочитам да избегна някоя засада от сестра ти.
ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Беше доста дръзко от нейна страна да моли Рейф да я придружава до стаята й, която беше спалня. Етикетът повеляваше да помоли Есмералда за тази услуга. Но Офелия не се беше поколебала. Не беше молила да я водят тук, пречеха й да напусне по своя воля, тъй че що се отнася до нея, правилата на етикета не важаха. Май само тази логика й беше нужна, за да поеме надолу по пътя на обезчестяването.
Тази мисъл я забавляваше, защото тя смяташе, че нищо подобно няма да се случи от малко закачки с бъдещия херцог Норфорд. Мястото беше прекалено усамотено. Пък и си имаше подходяща придружителка. Никой никога нямаше да разбере.
Може би щеше да се наложи да обяснява на бъдещия си съпруг, че не е девствена, но това бе възможно и без да споменава имена. Ако извадеше късмета да намери мъж, който наистина я обича, а не е просто заслепен от красивото й лице, този въпрос щеше да е от второстепенно значение, а ако ли не — е, значи той нямаше да я обича истински.
Колко лесно беше да си намериш оправдания, когато действително желаеш да свършиш нещо! Но тя бе лондончанка и следователно много по-изтънчена от повечето дебютантки. Всички скандали в столицата за последните десет години й бяха познати. Знаеше какъв е принципът на тяхното възникване, разпространение и предотвратяване.
На горната площадка забави крачка. Сега имаше Рейф изцяло за себе си. Обзелата я възбуда беше нова и приятна. Бе решена да изпробва теорията му. Щеше да се люби с него. Тази мисъл бе невероятно вълнуваща. Но не можеше да му се нахвърли в коридора. Налагаше се просто да бъде внимателна.
— Предполагам, че след изявлението на сестра ти би трябвало да те уверя, че не си точа зъбите за теб — поде тя.
— Повярвай ми, Фелия, от самото начало ти разсея всякакви съмнения по този въпрос. Всъщност… — той понечи да се поправи, но тя правилно позна, че си е спомнил за първата им среща в Съмърс Глейд.
— Това бе преди да науча, че не играеш по правилата, а ако трябва да бъда честна, в онзи момент всеки мъж щеше да ми свърши работа. Дори ти. Нямах търпение и просто исках всичко да си мине по реда.
— Май трябва да се чувствам обиден. — Той се усмихна широко.
— Да, определено ми приличаш на обиден — отвърна тя. — Но тогава не те познавах и разсъжденията ми не бяха свързани с теб като личност, а с твоята титла. Но това беше заради баща ми. От друга страна, богатството ти… — Тя замълча и се засмя. — Признавам си, че това бе моят критерий. Възнамерявам да се превърна в социален матриарх и да давам най-разточителните балове, които Лондон някога е виждал, а за тази цел са нужни много пари. Ако имам избор, няма да се омъжа за бедняк. Но в Англия има много повече заможни мъже, отколкото такива с високи титли.
Рейфиъл престорено въздъхна.
— Няма що, драга, много ме успокои.
Тя леко се изчерви.
— Може би не се изразих както трябва. Искам да кажа, че мъжете, които ме устройват, са повече от тези, които устройват баща ми. Но аз вече изобщо не се интересувам от предпочитанията му. Това значи, че ти си последният човек, който ще оглави списъка ми, защото си на челно място в неговия. Сега разбираш ли?