Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Благодаря — каза той развълнуван. — Това… значи много за мен.
Роби го прегърна за миг и тръгна към вратата.
— Най-добре ще е да тръгваме — каза той е усмивка, — иначе годеницата ти ще реши, че изобщо няма да дойдеш.
— Ето. Великолепно. — Ана Хънингтън отстъпи назад и огледа доволна короната от рози и перли. — Клара, ти ще си най-хубавата младоженка, която Лондон е виждал.
Клара се засмя и се изчерви.
— Много се съмнявам, леличко. Ще съм доволна, ако изглеждам поне приемливо. И ако не накарам Люсиен да се притесни.
— Момчето си дава сметка какво има в твое лице — отговори ядосано Ана. — Той нямаше да е посрамен, дори ако беше застанала пред олтара боса и в простичка лятна рокля. Пожелавам си само и ти да си толкова сигурна в него. Боя се, че дори красивите дрехи не променят онова, което се крие под тях.
— Но, леличко, вече ти казах — погледна я умолително Клара.
— Да, каза ми — прекъсна я Ана и посегна към четката — впечатлена съм, че той поне ще се опита да ти има доверие. С няколко движения на четката тя подреди къдриците на Клара в чудесна прическа. — Но ти трябва да знаеш, че една жена изобщо не трябва да моли за такова нещо своя бъдещ съпруг.
— За всеки друг мъж това навярно е така — съгласи се Клара, — само че той е различен.
На това Ана нямаше какво да възрази, макар да се боеше, че сватбата на нейната племенница е под неблагоприятна звезда. Виконт Калън беше повече от готов да мисли най-лошото за Клара. Можеше да прояви за кратко време доверие към нея, но при първата погрешна стъпка на Клара — а всеки човек ги прави от време на време — щеше да я осъди, без да се колебае.
Клара обичаше Люсиен Брайланд глупаво и сляпо, както Ана бе обичала някога неговия чичо. Само че за разлика от нея, Клара нямаше да допусне нещо да я отклони от вече поетата посока. Всичко, което Ана можеше да направи, беше да е готова за мига, в който дойде краят на тази връзка.
Дали не съм все пак прекалено песимистично настроена, мислеше си Ана, докато оправяше сватбената рокля на Клара. Миналата вечер виконтът прояви към Клара нежно внимание, което трогна даже нея. А Клара беше толкова щастлива, че на Ана й се сви сърцето.
— Балът вчера хареса ли ти, леличко? — попита Клара с дяволита усмивка. — Ти танцува валс с лорд Манинг.
— Да — отговори непринудено Ана. — Направих го.
— Беше прекрасна гледка. Човек можеше да си помисли, че сте танцували заедно сто пъти. Впрочем сигурно е било точно така, когато сте били сгодени.
Да, ние наистина танцувахме, помисли си весело Ана, само че никога пред хора. Беше толкова хубаво да е отново в неговите обятия, да усеща как тялото му се движи в ритъм с нейното, да долавя неговата топлина и сила. Беше ужасна грешка да му позволи да я придума за един валс. Първо целувката в градината на Барингтън, а после и този танц… Ако не внимава, пак ще се влюби до уши в този мъж и пак ще е толкова уязвима, колкото е сега Клара. Когато го загуби за пръв път, едва не умря. Втори път нямаше да преживее същата загуба.
— Да, наистина, танцували сме — каза тя на Клара, — но преди толкова много време. А миналата нощ той искаше просто да бъде любезен.
— Не останах с такова впечатление — възрази Клара.
— Наистина ли? — погледна я Ана право в очите.
— Не — поклати глава Клара. — Създавахте впечатление сякаш сте единствената двойка в балната зала и сте погълнати само един от друг.
Милостиви боже! — помисли си Ана — наистина ли са създали такова впечатление? В бъдеще ще трябва да е по-внимателна и когато е с Робърт да крие по-добре чувствата си. Но той беше толкова коректен, особено в сравнение с начина, по който бяха танцували някога валс. Още помнеше чувствения, прелъстителен начин, по който Робърт кръжеше с нея през стаята, а тя беше толкова силно притисната към него, че полите на роклята й се увиваха около краката му с интимност, която я възбуждаше, но и плашеше. Танцът си беше чиста еротика. Вчерашният беше само отблясък на някогашните им танци, въпреки това й беше въздействал, защото беше сигурна, че по време на валса и той си мислеше за онези танци отпреди много години.
— Нямахме какво толкова да си кажем — заяви Ана. — Както вече споменах, той искаше само да бъде любезен. Още не си си сложила перлите.
— О! — Клара докосна голата си шия. — Щях вече да съм ги сложила, но татко така се разплака, докато ми ги даваше, че после ги забравих. — Тя стоя мирно, докато Ана закопчае на врата й наниза съвършени перли. — Толкова бих искала мама да е тук. Много му е трудно без нея.
— Тя ще липсва и на теб на този твой най-важен ден — каза Ана и се залюбува на отражението на племенницата си в огледалото. — Но те уверявам, скъпа, тя ще съжалява още повече от теб, че не е могла да бъде тука на този ден. Да пропуснеш сватбата на детето си е болка, която никога не отшумява. Но така е, когато имаш много голямо семейство.