Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Изабела се наведе над мъртвата Гунила. В стрелата имаше нещо странно. Изведнъж разбра и се стресна. Стрелата бе от арбалет! Затова беше толкова точна и силна! Но арбалетите се използваха само на лов. Никой не стреляше с тях по хора. Църквата изрично го бе забранила.
— Търсете арбалет! Търсете човек, който носи арбалет! — опита се тя да надвика бъркотията.
Ала Гундрам мислеше друго. Размахвайки меча си, той сграбчи грубо Изабела за рамото и изкрещя с все сила:
— Княже, във вашия замък стават грозни неща, които крещят за отмъщение! Първо допуснахте дъщеря ви да бъде нападната и ограбена от разбойници, после да ме отхвърли публично като свой избраник, макар че победих в турнира и трябваше да я получа като награда! След това обвинихте сестра ми в кражба и накрая я убиха пред очите на толкова много хора! Да не мислите, че ще ви позволя да ме правите на глупак? Ще държа Изабела като заложница, докато размисли и приеме предложението ми. Докато намерите истинския виновник, тя ще изкупва вината за смъртта на сестра ми.
Той повлече Изабела към изхода и никой не посмя да го спре. Князът гледаше безпомощно от подиума.
— Спрете го, защо стоите? — викаше сърдито той.
Хората от свитата на Гундрам извадиха мечовете си и спряха войниците на княза. Гундрам изскочи навън с ядни крачки и метна Изабела на рамото си.
— Стражи! Помогнете ми, моля ви! — изпищя Изабела, която се отбраняваше отчаяно. Ала никой не й се притече на помощ и Гундрам прекоси безпрепятствено двора на замъка.
Матилда се втурна като обезумяла след господарката си.
— Изабела! Изабела! Няма да ви оставя! — Тя настигна Гундрам и се вкопчи в Изабела.
— Махни се оттук, жено! — изрева Гундрам и посегна да я удари с меча, но не улучи. Матилда не се пусна, а сега и Изабела се вкопчи в нея със свободната си ръка.
— Не ме напускай, помогни ми! — изплака тя.
— Няма да ви оставя! Ако умрем, ще умрем заедно!
Изабела нямаше представа откъде се взе внезапната смелост на Матилда, но в момента това не бе важно. Единствената й утешителна мисъл беше, че има до себе си човек, който я обича и иска да й помогне.
Дьо Казевил проследи отвличането с мрачно лице. От устата му се изтръгна тихо, изпълнено с омраза проклятие. Без да бърза особено, той се запъти към оборите да оседлае коня си.
6.
Кап! — Кап! — Кап!
— Ще полудея! — изкрещя Изабела и притисна ръце към ушите си.
Кап! — Кап! — Кап!
Матилда изстена. Сгушени на коравия нар, двете се взираха в мрака. Незнайно къде равномерно капеше вода.
Защо трябваше да стигнат дотук? Защо съдбата беше толкова жестока към тях?
Естествено за всичко е виновна Изабела — Матилда беше уверена в това. Ако беше хвърлила кърпичката си на Гундрам, ако не беше отказала да стане негова съпруга, сега щяха да седят в удобните женски покои на замъка, да шият сватбената рокля, да се смеят и с изчервени от срам лица да си разказват всички истории за сватбената нощ, които знаеха от слугините и ратаите. Щяха да пожелават на Изабела щастие, здраве и много красиви деца. Ако пък наистина не обичаше Гундрам, тя можеше спокойно да се оттегли в личните си покои или да изпрати съпруга си някъде по широкия свят. Рицарите бяха създадени, за да се сражават, а не да се отдават на мързелив живот в замъците си.
Вместо това Изабела преследваше някакъв призрак — рицар, който не съществуваше, никой не го познаваше, гербът и името му не се виждаха никъде. Вярно, Матилда също беше видяла рицаря, бе чула мелодичния му глас и затрогващата песен, помнеше невероятните му сини очи и русите къдрици. Ала сега, в дълбината на този влажен затвор, тя вече не бе сигурна дали той беше човек от плът и кръв, или срещата с него е плод на фантазията й. С мечтанията си за него Изабела бе подлудила всичките си приятелки. Затова сега двете седяха в тази отвратителна кула. Беше студено, от пода се носеше миризма на гнило, а Матилда освен от мрака се боеше и от отвратителните гадинки, които обитаваха подобни помещения: плъхове, мишки, паяци, бръмбари, червеи…
Тя простена измъчено. Каква полза да обвинява Изабела? Принцесата седеше до нея също така нещастна и измъчена, трепереше от студ и страх и сигурно също мечтаеше да стане някакво чудо и да се озове обратно в замъка на баща си. Там я очакваха величествената тържествена зала, красивите алеи в градината, сенчестите лозници и романтичната розова градина. Защо Изабела мечтаеше за любов? За Матилда любовта беше чуждо, абстрактно понятие, което нямаше място в живота й. Дори Изабела многократно бе подчертавала, че има само една истинска любов, любовта към бога. Всичко друго беше само низко усещане, събудено от плътската жажда. Матилда обичаше Изабела като своя господарка, сестра и приятелка. Но тази любов беше друга и много често бе подложена на трудни изпитания. Защо тръгна с нея, защо се вкопчи отчаяно в господарката си — от обич ли или от чувство за дълг и вярност? Защо не си остана в двора на княза с другите момичета? — Сега щяха да плачат за Изабела и да проклинат Гундрам. Какво я подтикна да се втурне след Изабела и да сподели съдбата й? — Дяволът ли? Или нещо много красиво и честно?