Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
13. Унищожаването на личната дхарма е наречено „грях“; това е унищожаване на естествената, хармонична връзка на микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (битието като цяло) и създаване на неестествена, нехармонична връзка. Разрушаването на личната дхарма елиминира възможността за самореализация и се разглежда като насилие (химса) върху личното съществуване и всеобщата хармония.
14. Букв. „съгласно санкхя… съгласно йога“ — в случая се акцентира не върху философските системи санкхя и йога, а върху два от основните пътища за практикуване на йога; върху практическата страна на философията, т. нар. садхана (средство), където се прилагат теоретичните философски постановки. Според някои коментатори терминологичната употреба на думите санкхя и йога в „Бхагавадгита“ е синонимична на термините джнанайога (йога чрез знание) и кармайога (йога чрез действие), които назовават два вида йогийска практика.
В „Бхагавадгита“ термините джнанайога и кармайога често се заменят със синоними, чиито преки значения допълнително характеризират тези две понятия и допринасят за тяхното разбиране и тълкуване. Така за джнанайога се употребяват синоними като санкхя (размишляване, изследване), санняса (изоставяне, напускане, уединение, отшелничество), санкхяйога (йога чрез размисъл); за кармайога — саматвайога (йога чрез равновесие, безпристрастие), буддхийога (йога чрез разума) или само йога (сливане), тадартхакарма (действие, постигащо висшата цел — тат), мадартхакарма (действие, водещо към целта, [произтичащо] от мен), маткарма (действие, [произтичащо] от мен) и др.
15. Страхът от смъртта.
16. Букв. „радост [за рода] на Куру“ Епитет на Арджуна.
17. Тук и в следващите шлоки — критика към ортодоксалното браминско (жреческо) тълкуване на ведите, при които ритуалът на жертвоприношение служи за удовлетворя ване на преходни страсти.
18. Санскр: нитясаттвастха, букв. „познал сат“.
19. Усещанията за любов-омраза, радост-печал, жега-студ и т. н. Дуалните усещания се разглеждат като характерно свойство на нисшата сетивна дейност у човека, прродена от механизма на взаимодействие между органите на възприятието и ума.
20. Общият смисъл на тази шлока е, че когато човек постигне брахман и практически притежава онова, което описват ведите, на него те вече не са му нужни, за да получава знание. Или както коментаторът Шанкара дава пример: мястото, където навсякъде се лее вода, съдържа в себе си характерното за всички по-малки водоеми.
21. Под „равновесие“ се разбира кармайога — неизменен покой на сетивото ум (манас) при всички състояния на телесна дейност.
22. Санскр.: буддхийога. Тук синоним на йога чрез действие (кармайога).
23. В оригинала буддхи, но в значение на манас. Буддхи е многозначна дума. В „Бхагавадгита“ се използува като понятие за едно от вътрешните сетива — разума. Тъй като емоционално-мисловната активност е характерна за ума (манас), приемаме именно това значение на буддхи.
24. Санскр.: тася праджна пратиштихита, букв. „той обладава уравновесен ум“. В български език няма еквивалент за думата „праджна“ и в контекста е заменена с „ум“. Терминологично „праджна“ означава третото равнище на индивидуалното съзнание (вж. ом.), стоящо непосредствено до равнището на параматмана. Буквално изразът може да се преведе: „Неговото дълбинно (недвойствено) съзнание е установено.“
25. „Разрушението на разума“ се схваща като разрушение на вътрешната връзка между сетивното „аз“ (ахамкара) и неговата недеформирана същност (параматман). Унищожението на връзката между личността и нейната действителна същност, приемането на недействителното, деформираното за същност, е равностойно на пълно разрушение на личността.
26. Букв. „Който… се движи, без да докосва“ — чиито сетива, действувайки, не задвижват ума (манас).
27. Санскр.: нирмама и нирахамкара. Букв. „без чувство за мое“ и „без ахамкара“, където ахамкара е деформираното състояние на атман, измененото чувство за „аз“, което идва от отъждествяването на „аз“-а с физическото тяло и неговите сетива. В български език няма директни съответствия на тези две понятия, което налага настоящата генерализирана трансформация на български чрез преодоляване на синонимичния ред от значения. На някои места в „Бхагавадгита“ и много по-често в коментарите ахамкара се заменя синонимично с абхимана (гордост), което обуславя и този превод на нирахамкара.