Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Гаврисом отново изключи озвучителната уредба и спорът пак се превърна в неразличима врява от препиращи се гласове. Докато слушаше стихващата кавга, Лея за пореден път благодари на Силата, че поне засега не носеше отговорност за тази лудница. Гласовете замлъкнаха, възцари се тежка тишина. Гаврисом отново натисна един от клавишите пред себе си.
— Уверен съм, че сенаторът от сектора Корлиан говореше образно — обади се той с непоклатимото си спокойствие. — Тъй или иначе, спорът стана безполезен и засега ще бъде прекратен. Ако донесеният от съветник Органа Соло документ може да бъде възстановен дотолкова, че имената да се четат, ще възобновим дискусията. Дотогава други въпроси изискват вниманието ни — той погледна първо към екрана си, след това надясно. — Ще започнем с доклада на икономическата комисия. Сенатор Куедлифу?
Докладът на икономическата комисия този път се отличаваше с особена дължина, съпроводен бе и от два законопроекта. Беше необичайно, защото всеки сенатор имаше право да внесе един законопроект годишно, като от време на време някой минаваше през цедката на комисиите и стигаше до обсъждане в залата. Съвсем малка част от предложенията се превръщаха в закони. С почти хиляда сенатори, всеки представляващ от петдесет до двеста населени свята, нямаше друга възможност Корускант реално да зачита интересите на всички раси, съставляващи Новата република. Последните промени в устройството на Сената бяха свели ролята му едва ли не само до гарант за общата отбрана и посредник в решаването на споровете между отделните сектори. Преобладаващата част от текущото управление бе прехвърлена в секторите, системите, планетите, регионите, окръзите и общините.
Неколцина от сенаторите, незабравили славните дни на Старата република, мърмореха понякога, че Сенатът се бил превърнал в претенциозна говорилня. Но за повечето от тях далеч по-жив бе споменът за властта на Корускант през мрачните дни на Империята и желанието им бе тъкмо за по-хлабава централна власт.
Днес се оказа, че икономическата комисия е единствена с проектозакон, тоест само тя бе внесла нещо ново. Гаврисом разреши с отработена лекота проблемите на останалите комисии и обяви края на заседанието два часа след началото му. И въпреки това на излизане от залата с представителите на другите раси Лея долавяше, че никой от сенаторите или членовете на Висшия съвет няма да се заеме с обичайната си работа този следобед. В главите на всички бяха Каамас и необходимостта от въздаване на справедливост. А може би от отмъщение.
— Ваше височество? — повика я колеблив глас през глъчката на многобройните разговори.
Лея спря и вдигна ръка.
— Тук съм, Трипио.
— О! — възкликна дроидът и колебливо си запроправя път към нея през множеството. — Добре ли мина събранието?
— Както можеше да се очаква — отвърна Лея. — Някакви новини за информационния чип?
— Не, за жалост — отвърна Трипио. — Но имам вест от капитан Соло. Върнал се е и ви чака.
Сърцето на Лея заби ускорено.
— Каза ли нещо за мисията си на Ифигин?
— Не, за жалост — извинително отговори дроидът. — Трябваше ли да го попитам?
— Не, не е било нужно — успокои го Лея.
— Сякаш нямаше голяма охота за разговор — продължи да се извинява Трипио. — Може би нямаше да ми отговори дори ако бях попитал.
— Сигурно е нямало да ти отговори — съгласи се с усмивка Лея.
В съзнанието й нахлуха десетки стотици спомени за съпруга й. Допреди миг възнамеряваше да се върне право в кабинета си и да подхване камарата документи, която я очакваше на бюрото, но сега изведнъж реши, че работата може да почака. Хан се бе върнал…
— Съветник Органа Соло — прозвуча до нея един глас.
Миг преди да се обърне, Лея усети неприятно предчувствие. Този глас… Наистина беше ишорският сенатор Гик Дксоно.
— Да, сенатор Дксоно?
— Искам да говоря с вас, съветник — твърдо каза той. — В кабинета ви. Веднага.
— Разбира се — отвърна Лея. Неприятното й предчувствие се засили. Чуждоземецът очевидно бе разтревожен. — Елате с мен.
Двамата си запробиваха път през тълпата от всевъзможни същества и се отправиха към извития коридор с кабинетите на членовете на Висшия съвет. Трипио се опитваше, доколкото бе възможно, да ги следва отблизо. Лея зърна за миг Фейлия, който влизаше в кабинета си, след това отминаха завоя…
В следващия момент Лея рязко спря и неволно възкликна. Потънала в мислите си и в мощното присъствие на крачещия до нея Дксоно, тя не се беше присегнала със Силата напред по коридора. До вратата на кабинета й стояха трима души — един адютант на ишорския сенатор и двама непознати. Слабите им фигури бяха плътно загърнати в плащове, лицата им бяха закрити изцяло с качулки.