Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
През деня видях какво пише в рапорта: Нещо такова беше: „Сестра Боянова започва да включва болния по време на дезинфекция на апарата. Кръвните линии се разчленяват («спонтанно»). На болния е взето по спешност кръвна картина.“ Не съм сигурна, че цитирам точно, защото не си го преписах, но то ми се заби в мозъка като нажежено желязо. Беше поставила думата „спонтанно“ и в скоби, и в кавички — не знам защо. В скоби се слага нещо вметнато. Кавичките служат или за ирония, или за цитат. Не може да е било ирония, но ако е било цитат, трябва да се посочи кой го е казал. Най-вероятно инж. Фонев се е напъвал да измисли някакво обяснение. Но той е толкова „умен“ (това е ирония) и толкова „високо квалифициран“, че не се е сетил за най-елементарното. Ако стане спонтанно разчленяване, кръвта изпръсква навсякъде — и по стените наоколо и към съседния болен, и по щорите в този случай, защото апаратът беше до прозореца. Д-р Скорчева видяла ли е такова изпръскване? Съседът по легло изпръскан ли беше? Аз самата бях ли изпръскана „като калинка“ — така му казваме, когато стане авария с линиите и цялата престилка на обслужващата се посипва с кървави пръски. Не, тя много добре видя, че нямаше други пръски, освен тези по кофата и оттам — малко в ниската част на апарата, и видя, че нямаше спонтанно разчленяване на линиите. Болните в залата дори не разбраха, че е можело да стане нещо изключително страшно, нещо неописуемо кошмарно, не разбра дори болният, непосредствено засегнат от инцидента. Е, как така няма да разберат, ако беше ги навалял кървав дъжд?
И едно последно уточнение. Става дума за т. нар. на шега VIP зала — единствената със специални шезлонги, а не обикновени легла, и то само с три поста в нея (за сравнение в голямата има 13 — цял хамбар). Болните се шегуват, че които лежат в тази зала, са много важни персони, големци. Не всички са такива, разбира се, но тримата от онази нощна диализа са все културни, интелигентни и заможни хора. Единият от тях го „заточиха“ в голямата зала, хамбара, около месец преди аз да напусна, защото беше казал, че като му правим епрекс, трябва да му правим и желязо. Прав е човекът. Представете си роби, събрани да строят къща, обаче не са им докарали строителните материали. Идва господарят и ги бие с камшик да работят (това прави епрексът — дава команда за производство на хемоглобин, основна съставка на червените кръвни клетки), обаче строителни материали няма и няма (това е желязото — материал, от който се изгражда хемоглобинът). Затова болен с ниски стойности на желязото в серума, и да му правим епрекс, и да не му правим — все тая. Желязо трябва. А желязо за венозно приложение няма в болничната ни аптека. Казва се Венофер. Дано го осигурят, като прочетат тази книжка, пък и да не я прочетат — само да осигурят всичко необходимо за болните, че не е само желязото. Елементарни неща няма. През целия април нямаше антистенокардин и ацетилсалицилова киселина (аспирин), а нашите болни постоянно трябва да вземат от тези двете и си ги купуват. По-заможните си купуват направо тиклид. Тези лекарства се наричат антикоагуланти. Влияят на вискозитета на кръвта. Предпазват фистулата от запушване с някой съсирек. И болните си ги купуват, дори когато лежат в болницата по клинична пътека. А по нареждане „отгоре“ на болните по клинична пътека всички лекарства трябва да се осигуряват безплатно от болницата. Кой ще ти спазва нареждания, обаче? И кой ще сигнализира за тези липси? Болните ли? Персоналът ли? Трайте си, трайте! Нещата ще се оправят — но кога ли?
Вечерта в къщи довърших показанията и ми хрумна да взема и направо да си кажа мнението, че подозирам нещо в тази работа, че може би се търси изкупителна жертва, защото инж. Фонев е син на проф. Фонев — право куме, та в очи, както се казва. И го написах. Същата вечер и за пръв път се обърнах към адвокат. Впрочем, не можах да намеря адвоката, чийто телефон ми дадоха, така че мъжът ми ме консултира импровизирано. Посъветва ме да не се съгласявам на никакви разговори по случая с никакви „отговорни лица“, а да изискам писмен отговор от шефа си.
На другия ден, понеделник, 27.01.03 г., отидох на работа от 7 сутринта до 7 вечерта — дневно дежурство. Носех показанията във вида, в който са включени тук, в тази книжка, само че с истински имена.
А сега пак ще направя отклонение. Един клиент преди малко беше тук. Българин, който следва в Америка. Беше следвал право в град Равен преди това и му потрябвала справка. Даде ми я за превод, като каза:
— Знаете ли колко ми искаха за издаването на тази академична справка? 20 лева! Това е десет долара, така ли беше?