Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Кратък коментар от мен:
Преди две-три седмици, като търсех инстанции, до които да пиша за нещата, ставащи в нашето отделение, се сетих, че на Запад имат специална служба за всевъзможни оплаквания на гражданите — омбудсман (ombudsman). Потърсих из Интернет пространството и попаднах на една поучителна, много българска история. Първо да ви предупредя, да не бързате да се радвате — Омбудсман в България няма, а сигурно няма и да има. Ето историята на опитите да се създаде такъв. За сверка на цитираното по-долу е Интернет адресът:
http://www.csd.bg/news/law/OmbudsmanB.htm
„Работата по въвеждане на институцията омбудсман в България започва през 1998 г. със задълбочено проучване и анализ на съществуващата нормативна уредба…“ и.т.н. Обърнете внимание на кухата фраза „задълбочено проучване“. Колко задълбочено проучване? Къде са анализите от него? Това се нарича генерализиране — без факти, с изтъркана фразеология. От 1998 нататък:
На 8 и 9 юни 2000 г. в София за втори път гостува главният парламентарен омбудсман на Швеция Клаес Еклунд.
От 12 до 20 юни 2000 г. българска парламентарна делегация посети Канада … с цел да проучи канадския опит в развитието на институцията омбудсман.
На 20 ноември 2002 в София се проведе семинар на тема „Възможности за установяване на институции от типа на омбудсман на местно ниво в България. Опит и перспективи“.
На 24 ноември 2000 г. в Народното събрание се проведе Международна конференция на тема „Създаване на институцията омбудсман в България“.
От 28 февруари до 3 март 2002 г. се проведе кръгла маса, посветена на установяването на институцията омбудсман в страната
На 19 март 2002 г. в Центъра за изследване на демокрацията беше проведена работна среща на тема „Установяване на институцията омбудсман в България“
На 9 април 2002 г. в Народното събрание се проведе публично обсъждане на тема „Институцията омбудсман“
От 6 до 8 юни 2002 г. в София се проведе международна конференция на тема „Европейските стандарти и институцията омбудсман в страните от Югоизточна Европа“
На 14 и 15 декември 2002 г. в София се проведе семинар на тема „Местният омбудсман“…
Този сайт е занемарен вече. Някой най-накрая сигурно е рекъл:
— Стига софри! Омбудсманът няма почва у нас!
Защото ако се отвори омбудсман, ще им се задръсти пощата от оплаквания още първия ден. Пък и той няма да функционира както трябва, то е ясно от досегашната ни практика. Ето, по-нагоре дори казват, че „в цивилизованите страни нещата стоят съвсем просто: недоволният пациент или съответно неговият близък си хваща адвокат и завежда дело срещу лекаря. Но този вид бизнес още не е познат в нашата правова държава…“ Като наш’та правова държава, братя и сестри българи, нийде по света няма! Гордейте се! И продължавайте да си траете.
Баща ми беше за малко на гости и ми рече:
— Абе нищо няма да оправиш, и десет книги да напишеш. Хората са го казали — сама птичка пролет не прави! — и се усмихна дяволито, уверен в непоклатимата сила на народната мъдрост.
— Добре, де, така е, пролет не прави, но после не идват ли други след нея? И пролетта идва накрая.
Той прие аргумента ми и даже се засмя, сякаш искаше да каже — на мене приличаш, дъще, не си оставяш магарето в калта. Но после, като си замина, аз се замислих. В природата не е като в обществото. Особено в общество като нашето. Тук идва една птичка и й режат главата. После идва друга — и тя сама. И на нея й режат главата. Спомням си колко ми беше смешно, като слушах кукувската песен „Шат на патката главата“, особено припевът: „Шат, шат, шат на патката главата!“ и въобще не се замислях какво искат да кажат с него. Сега ми звучи като дебел намек за това, че който протестира сам, е патка с шатната глава. Ей така все ги шатват патешките глави, една по една. И няма птица-предвестник. И няма ята. И няма пролет. Та така. Докога ли?
Четиринадесета глава
Връщам се пак към 27-ми януари, когато доц. К. Фонев събра екипа, дежурен в нощта на инцидента, при който едва не загина болен. Той ни повика за разговор в кабинета на секретарката. Кабинетът на секретарката е бивш хол на отделението, предвиден да бъде стая за развлечение на болните с телевизор, масички и т.н., но от много отдавна това помещение се използва за какво ли не друго, само не и за развлечение на болните. Преди години беше сестринска стая за почивка (харесваше ни, че има голяма тераса), после стана съблекалня за персонала и същевременно склад за диализни консумативи. Комбинацията съблекалня-склад се оказа успешна и се задържа най-дълго — седем-осем години. Но когато се разпадна катедрата, трите съставни отделения образуваха три самостоятелни единици, та се наложи да се сгъстим само в помещенията на нашия етажа. За целта трапезарията на болните стана съблекалня-склад, а холът с терасата — кабинет на секретарката, като го преградиха със секция по средата, за да придобие вида на предишния й кабинет