Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Дванадесета глава
Пристъпвам към най-трудната част от това повествование — разказът за това, как едва не убих човек по време на работа. Вярно е, че всичко се размина — на косъм, и болният си е още на диализа. Но именно затова ми е още по-трудно да дам гласност на случая. Дали няма и моят болен да го прочете? Дали няма да ме намрази, че съм го лъгала няколко месеца? Ти, който ще се досетиш, че става дума за тебе, няма да споменавам името ти, моля те да ми простиш, от сърце ти се моля, повярвай ми! И за мен беше страшно и още настръхвам при спомена!!! Известно време след инцидента вярвах, че ако научиш, ще ми бъдеш благодарен, че съм спасила живота ти. Дори в показанията така съм написала. Сега не съм толкова сигурна. Няколко пъти дори се канех да ти кажа за случая, но не посмях, защото какво щеше да се промени, ако беше научил? Нищо, само дето ти щеше сигурно да се уплашиш от нас и всеки път да идваш със страх на диализа. А и всички останали болни, на които може би щеше да кажеш и те щяха да се уплашат.
Това, което стана тогава, беше на първо място по моя вина и на второ — по вина на инж. Фонев. Вината на д-р Скорчева нека друг преценява. Аз съм виновна, защото много бързах. Не ми беше за първи път да бързам. Ние, сестрите в хемодиализа, често бързаме. Инж. Фонев пък е виновен, защото извърши неадекватно действие. И на него не му беше за първи път. Но единствен той от целия технически персонал върши такива. Нямам сили да разказвам за инцидента отново. Затова прилагам направо писмените си показания, представени на старшата сестра, завеждащия отделение, д-р Скорчева и други лекари и сестри от отделението, но никога досега не прочетени от нито един болен. Може някои от вас да не разберат всичко, но това не е разговор, за да мога да ви отговоря веднага, ако нещо не сте разбрали и ме попитате. Само ще кажа, че хепарин се поставя при всяка диализа, за да не се съсирва кръвта в кръвните линии; дозата му се определя от лекар.
Относно: Опит за включване на болен по време на дезинфекция на апарата
Вечерта на 24.01.2003 г.бях дежурна в хемодиализна зала No. […], разполагаща с три поста, респективно отговарях за трима болни: Марин Василев, Игнат Стойчев и Богомил Богданов.
Малко преди 22:00 ч. апаратът на Богомил Богданов сигнализира повишено венозно налягане. Намирах се в залата точно срещу болния. Веднага пуснах банка с физиологичен разтвор за разреждане на кръвта, но венозното налягане продължи бързо да се вдига, вследствие на което, въпреки бързата ми реакция, опитът да върна кръвта се оказа неуспешен: кръвта в линиите беше коагулирала тотално. Уведомих дежурния лекар, д-р Скорчева, за станалото (което впрочем се случваше за четвърти път напоследък, по думите на болния) и д-р Скорчева нареди апаратът да се зареди с нов диализатор и нови кръвни линии, за да бъде продължена диализната процедура (оставаше още половин час до края на определеното време), като този път приложеният в началото хепарин Braun бъде 4 000 E, т.е с 1 000 Е по-малко от обичайната доза на болния за всяка 4-часова процедура. [Това не е истинският инцидент, но е съществено за развоя на последвалите събитията]
Бях неотлъчно при болния. Инж. Фонев донесе нов диализатор, вероятно по нареждане на д-р Скорчева, защото аз лично не съм му нареждала. Не съм присъствала на разговора между д-р Скорчева и инж. Фонев, касаещ продължаване на процедурата. Диализаторът, който инж. Фонев донесе, когато аз вече зареждах апарата, беше предварително изваден от стерилната му опаковка, т.е. готов за съчленяване. Веднага го поставих и свързах с кръвните линии. В това време болният седеше на шезлонга си, като ръката му беше върху облегалката — с двете диализни игли изложени на показ, надлежно промити — и чакаше продължение на диализата си. В процеса на работа обяснявах на глас какво следва, а инж. Фонев работеше нещо по апарата, без да отронва и дума. Още не бях запълнила линиите с физиологичен серум, когато той тихомълком напусна залата, без да ме уведоми какво е направил, а аз, твърде заета с подготовката на апарата и поддържането на контакт с болния, за миг дори не допуснах вероятността инж. Фонев да приведе апарата в режим „Дезинфекция“.