Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Инцидентът завърши с още едно включване на болния, този път на нов апарат в друга зала. С промиване бях запазила иглите, така че и този път не се наложи ново убождане. Всичко мина добре. Успя да свали и килограмите си. В скоби казано, инж. Фонев не му беше пуснал филтрация в другата зала, понеже болният не бил имал килограми. Наложи се да повиша тон и да му напомня, че лично съм го изтеглила, преди да легне отново, но инж. Фонев пак не беше разбрал. Той беше направил един неуспешен опит да претегли болния по време на диализната процедура (неуспешен, защото на болния му прилоша и се наложи бързо да легне) и беше останал с убеждението, че болният е свалил килограмите. Накрая, след цели две изхвърляния на цялата кръв от линиите се оказа, че има останали килограм и триста грама от общо три килограма над определената норма за тегло. Това означаваше, че продължаването на процедурата беше наложително дори само по тази причина. За щастие, хемоглобинът на болния, изследван по спешност след втората кръвозагуба, се оказа задоволителен и поне кръвопреливане по спешност не се наложи. И докато целият дежурен колектив се вълнуваше от случилото се и се възмущаваше от престъпната безотговорност на инж. Фонев, същият заяви, дословно: „Спокойно! Какво толкова е станало?“
На 25.01.2003 г. около 9:00 ч. сутринта д-р Скорчева се обади на домашния ми телефон и настоя да разкажа пред нея още веднъж всичко с пълни подробности и аз го разказах така, както го описвам тук, в настоящите писмени показания. Д-р Скорчева ме осведоми, че е длъжна да пусне рапорт по случая.
На 26.01.2003 г. прочетох рапорта на д-р Скорчева за нощното дежурство на 24/25.01.2003 г. (рапортът беше изложен разтворен на бюрото в нашата сестринска стая No. […]) и с изненада открих, че неадекватните действия на инж. Фонев изобщо не се споменават, а моите усилия да не допусна инфузия на опасен разтвор в тялото на болния изцяло са игнорирани. В рапорта д-р Скорчева даваше странното обяснение, че кръвните линии се били разчленили „спонтанно“, т. е. апаратът по презумпция е създал такова налягане в кръвните линии, че още преди кръвта да достигне до венозния край, кръвните линии са аварирали от само себе си и по този начин, разчленявайки се или спуквайки се, са предпазили болния от евентуално включване на хемодиализа по време на режим „Дезинфекция“. Стана ми неприятно и си помислих, че може би се търси изкупителна жертва, тъй като инж. Н. Фонев е син на проф. Фонев — бивш завеждащ катедра „Хематология, нефрология и хемодиализа“. Държа да подчертая, че:
първо, нито д-р Скорчева, нито инж. Фонев са преки свидетели на инцидента, тъй като по време на инцидента в залата бях само аз и тримата болни, чиито имена са дадени в началото на тези показания;
второ, спонтанното разчленяване — един от най-опасните хемодиализни инциденти по принцип — никога не остава незабелязан не само от непосредствено застрашения пациент, но и от другите пациенти в залата, тъй като представлява експлозия от „кървав дъжд“.
Естеството на нашата работа налага колективен труд и взаимно доверие. Този инцидент нямаше да се случи, ако:
— болният беше адекватно хепаринизиран, така че кръвта му да не коагулира в кръвните линии преди края на процедурата: лекарски пропуск;
— технологът беше получил точни и ясни инструкции: лекарски и сестрински пропуск;
— апаратът не беше въвеждан в режим „Дезинфекция“ при легнал болен с готовност за диализа (две игли в ръката): технически пропуск;
— беше забелязано, че апаратът е на дезинфекция още в първата, а не в последната секунда: лекарски, технически и сестрински пропуск;
— по време на включването на болния в залата присъстваха не само сестра, но и лекар, и техник: лекарски и технически пропуск.
Собственоръчен подпис: