Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
„… Японската армия използва първа в историята на войните бактериологично (биологично) оръжие. Както свидетелствува командуващият Квантунската армия генерал Отодзо Ямада, тя е водила бактериологична война главно в Североизточен Китай — Манджурия, в резултат на което са загинали хиляди китайци и е унищожен много добитък. Според признанието на генерала методите за водене на тази война са били три: разпръскване на бактерии посредством артилерийски снаряди и мини; хвърляне на самолетни бомби, напълнени с бактерии; бактериологично заразяване на жилищни райони, водни източници, пасища.“
Воденето на бактериологичната война било възложено на „отряд 731“ под командуването на генерал-лейтенанта от медицинската служба Широ Ишии. В книгата бяха цитирани думите на генерала за значението на бактериологичната война:
„Особеността на нападението с използване на бактериологично оръжие се състои преди всичко във високата му ефективност. По време на артилерийски обстрел мъртвият метал разрушава само определени обекти на конкретен боен участък, ранените оздравяват бързо и се връщат в строя. Живите бактерии са съвсем друго нещо. Тъй като се пренасят от човек на човек и се разпространяват от селата в градовете, те причиняват непрекъснато нарастващи поражения. Нещо повече, веднъж проникнали в човешкия организъм, бактериите действуват продължително време и дават висок процент смъртност. Засегнатите от бактериологично поражение хора оздравяват рядко. Втората особеност се състои в това, че бактериологичното оръжие е най-изгодно за Япония, която е бедна на полезни изкопаеми. Разработката и производството на това оръжие не изисква опити от голям мащаб и тежки съоръжения. Възможно е цялата работа върху бактериологичното оръжие да бъде замаскирана като медицински изследвания. Съответно на всичко това не са големи и разходите.“
В друга книга — „Биохимическото оръжие“ от Рьодзо Кубо (издателство „Сансейдо“) — се съобщаваха следните сведения: „Отряд Ишии“ бил сформиран под названието „Управление по водоснабдяването и профилактиката на частите на Квантунската армия“, а всъщност неговата цел били широкомащабните опити и изследвания в областта на забраненото от международното право бактериологично оръжие.
Отрядът бил дислоциран в района на селището Пинфан, провинция Биндзян, на двайсетина километра южно от Харбин. През 1935 година в градчето Мъндзятун било създадено „Ипоепизоотично управление на Квантунската армия“. През юни 1939 година в Централен Китай започнал да действува „отряд Тама“. Всичките тези поделения на японската армия изпълнявали същите бойни задачи, каквито и „отряд Ишии“. „Ипоепизоотичното управление на Квантунската армия“ се наричало също така и „Манджурски отряд 100“. Той се занимавал с изследвания на микроорганизми, предназначени за заразяване на домашните животни.
Най-голям и най-жесток от трите поделения бил „отрядът Ишии“. В неговия състав влизали четири отдела, кодирани под номера, а също така отдел за материално снабдяване, учебен отдел и отрядна лечебница. Първият отдел се занимавал с фундаментални изследвания, главна функция на втория отдел били практическите експерименти, постоянно се провеждали опити над живи хора. Началникът на този отдел полковник Ота по-късно е назначен за командир на новия „отряд Тама“.
Във втори отдел експериментирали върху войници от съветската Червена армия, върху войници и офицери от китайската армия; за извършване на опити били използвани и така наречените „антияпонски елементи“ — китайски разузнавачи, учени, студенти, работници, журналисти, а също така и хора, задържани за криминални престъпления. Те били главно китайци, а също така и руски белогвардейци. За хората, предназначени за опити, съществувал специален затвор. Жандармерията и разузнаването се „грижели“ непрекъснато за доставката на „подопитен материал“ — специални камиони със закрити черни каросерии без прозорци докарвали все повече и повече нови жертви.
За да бъдат скрити следите на чудовищните престъпления, загиналите в резултат на опитите били изгаряни в пещи. Подопитните хора били означени с поредни номера; за конспирация ги наричали „греди“. Някои от военните лекари, участвуващи в експериментите, не могли да издържат ужасите и се побърквали. В книгата бяха дадени и конкретни примери: завързвали здраво жертвите на опита за железни колове, забити дълбоко в земята, и ги заразявали с чума — разпръсвали чумни бълхи от самолет; на други подопитни оставяли оголени само бедрата и на съвсем близко разстояние от тях взривявали бомба, в която имало шрапнел, заразен с причинител на газова гангрена.