Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Огромната централна зала на двореца беше под формата на буквата „Т“. По-дългата стена имаше прозорци, тесни и невероятно високи, достигащи едва ли не до поддържания от колони свод. Сводът също беше висок. Толкова висок, че беше трудно да се разгледат детайлите, украсяващи фреските, чийто основен мотив беше многократно повтарящо се изображение на пет голи фигури. На прозорците имаше витражи, които сигурно струваха цяло състояние, но въпреки това в залата ясно се усещаше течение. Гералт се учуди, че свещите не угасват, но когато се вгледа по-внимателно, престана да се чуди. Канделабрите бяха магически, а може би дори илюзорни. Във всеки случай даваха много светлина, доста повече, отколкото обикновените свещи.
Когато влязоха, в залата се намираха не по-малко от сто души. Според оценката на вещера залата можеше да побере поне три пъти повече, дори ако по средата, както повеляваше обичаят, се наредяха маси във формата на подкова. Но традиционните подкови изобщо ги нямаше. Изглежда, щеше да се пирува на крак, с разходки покрай стените, украсени с гоблени, гирлянди и развяващи се от течението знамена. Под гоблените и гирляндите имаше редици от дълги маси. Масите бяха отрупани с изискани ястия в още по-изискани сервизи, сред изискани букети цветя и изискани скулптури от лед. Когато се загледа внимателно, Гералт установи, че изискаността е доста повече от яденето.
— Това не е трапеза — отбеляза намръщено той, поглаждайки своя къс, черен, обшит със сребро и врязан в талията кафтан, с който го беше издокарала Йенефер. Такива кафтани — последен писък на модата — се наричаха дублети. Вещерът нямаше никаква представа откъде се е взело това наименование. И нямаше желание да научава.
Йенефер не реагира на забележката му. Гералт и не очакваше реакция — той знаеше добре, че магьосницата обикновено не реагира на подобни забележки. Но не се отказа. Продължи да мърмори. Просто му се искаше да покапризничи.
— Няма музика. Страшно духа. Няма къде да се седне. На крак ли ще ядем и пием?
Магьосницата го дари с продължителен теменужен поглед.
— Точно така — изрече тя неочаквано спокойно. — Ще ядем на крак. Освен това трябва да знаеш, че дългото пребиваване при масата с ястията се смята за нетактично.
— Ще се постарая да съм тактичен — измърмори той. — Още повече, че няма при какво да се задържам, както виждам.
— Да пиеш без мярка също се смята за много нетактично — продължаваше да го поучава Йенефер, без да обръща внимание на мърморенето му. — Избягването на разговори се смята за нетактично и непростимо…
— А това — прекъсна я той, — че онзи мършавият, с кретенските панталони точно в момента ме сочи с пръст на двете си придружителки, смята ли се за нетактично?
— Да. Но не особено много.
— Какво ще правим, Йен?
— Ще обикаляме залата, ще поздравяваме, ще отправяме комплименти, ще разговаряме… Престани да поглаждаш дублета си и да си оправяш косата…
— Ти не ми позволи да си я прихвана с лента.
— Лентата ти е претенциозна. Хайде, хвани ме под ръка и да вървим. Да се стърчи до входа се смята за нетактично.
Започнаха да обикалят из залата, която постепенно се пълнеше с гости. Гералт беше зверски гладен, но бързо се убеди, че Йенефер не се шегува. Ставаше очевидно, че според приетия от магьосниците етикет наистина се яде и пие малко и сякаш с неохота. Отгоре на това всяко спиране до масата с ястията изискваше изпълнението на някои обществени задължения. Някой забелязваше някого, изразяваше радостта си от този факт, приближаваше се и поздравяваше, колкото възторжено, толкова и фалшиво. След задължителното имитиране на целувка по бузата или след отблъскващото със своята деликатност ръкостискане, неискрените усмивки или още по-неискрените, макар и умело поднесени, комплименти, следваше кратък и отчайващо банален разговор на безсмислена тема.
Вещерът се оглеждаше внимателно, опитвайки се да открие познати лица с надеждата, че не е единственият тук, който не принадлежи към магьосническото Братство. Йенефер го уверяваше, че не е единственият, но той не виждаше други като него или не можеше да ги разпознае.
Пажове разнасяха вино на подноси, лавирайки между гостите. Йенефер изобщо не пиеше. Гералт искаше да пие, но не можеше. Дублетът пиеше. Потта под мишниците му.
Ловко направлявайки вещера с ръце, магьосницата го избута от масата и го отведе в самия център на залата, в центъра на всеобщото внимание. Съпротивата беше безуспешна. Той разбираше за какво става въпрос. Това беше най-обикновена демонстрация.