Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Продай ми тези хора.
Конникът мълчеше и спокойно го гледаше в лицето, сякаш не само не го беше разбрал, а дори не го беше чул — все едно, че княза го нямаше. И княз Слав глухо повтори:
— Продай ми тези хора.
И с рязко движение дръпна златната огърлица от плетени звена, която висеше на гърдите му. А огърлицата лесно се скъса, сякаш беше от тесто, защото златото беше много меко. И князът сложи жълтата верига върху коляното на конника, облечено в изтъркана кожа. И каза:
— Купувам ги.
Конникът не се помръдна и все така безразлично гледаше през княза. А тежката златна верига се плъзна и като се закачи на стремето, увисна като жълта змия надолу. И светна на слънцето. Князът се усети безпомощен, като че ли говореше не на човек, а на каменно или дървено изваяние.
И княз Слав се обърна, та срещна светлите спокойни очи на тракийката. Те светеха отдолу, като че ли от земята, защото жената беше коленичила и седнала назад върху петите си. Тя не вярваше, че князът може да стори нещо, и не очакваше нищо от него.
А князът се наведе, извади ножа си и преряза общото въже, което свързваше редицата пленници със седлото на конника. И отново се обърна, когато чу резкия вик — като крясък на граблива птица. Конникът идеше срещу него, без да пипа сабята си, като искаше да го блъсне с гърдите на коня. Но князът прекрачи встрани, хвана ездача за ботуша и с едно дръпване го свали от седлото. Още преди да се изправи, болгаринът беше полуизвадил сабята си. А князът само премести ножа в лявата ръка, вдигна десницата си и с пестник като чук удари болгарина в темето, покрито с кожена шапка. И болгаринът рухна на колене, после се просна по очи и шапката му се търкулна в тревата. Конят му пристъпи и като почна да го души, разроши косите на тила му.
Тогава княз Слав отново взе ножа си с десницата и като се наведе, започна от края на редицата да реже въжетата и ремъците на пленниците. И видя, че очите на Земела, която беше в средата на редицата, изведнъж угаснаха, защото тя погледна в земята. И пленниците мълчаха, защото не знаеха дали да се радват, смаяни от това, което се случи пред очите им. И никой дори не се изправи.
А над главата на княз Слав тихо свирна примката на аркан и мина като сянка на лястовица пред очите му. И като падна върху него, притисна двете му ръце към тялото. И втора сянка прелетя, та го стегна през плещите. Князът рязко се извърна и усука около себе си въжетата, оплетени от конски косми. И видя, че единият конник отива наляво, а другият надясно — дори не конниците се раздалечаваха, ами обучените коне правеха каквото трябва. И двете въжета се опънаха, та звъннаха като струни и се впиха в тялото на княза. И конете спряха. И трети аркан се изви, та хвана за миг слънцето в черна примка, а после падна и сграби врата на княза.
След това се чуха яростни викове, които повече приличаха на рев на мечки. И се видя, че покрай шатрите тежко тичат четиримата огромни славяни. И тримата болгарски конници откачиха лъковете си от седлата.
А на входа на византийската шатра излезе Скира и тъй като шатрата беше нависоко, той от високо гледаше какво става в краката му и дори не се опита да се намеси.
Но зад гърба на княза се чу ясен и спокоен глас, който на болгарски повели:
— Спрете!
И конниците отпуснаха лъкове. А князът извика:
— Стойте!
И четиримата славяни спряха с отпуснати огромни ръце. Князът извърна глава и видя, че зад редицата пленници е приближил Аспарух, възседнал златния си кон. Аспарух притисна коня с колена и Алтъй с един скок от място премина над главите на седналите хора. Тъй Аспарух на кон застана пред славянина. И го гледаше от горе на долу, когато му каза:
— Какво искаше да направиш, след като освободиш тези пленници? Да избягаш? Знаеш ли пътищата на тази земя? Или изворите й? До залез-слънце ти щеше да си също роб или мъртвец. Ти сбърка.
Славянинът помълча и отговори.
— Аз купих тези хора.
И Аспарух се обърна към болгарския конник, когото славянинът свали с пестника си. Болгаринът бавно се надигна, сложи шапката си и като се хвана за стремето на коня, изправи се. Аспарух го попита нещо на болгарски и замаяният войник само поклати глава за отговор. И Аспарух каза на княз Слав:
— Този човек дори не може да ти продаде робите. Той може само да избере за себе си двама души от плячката и да прави с тях каквото си ще. Останалите хора са на рода и на хана.
А вързаният славянин упорито рече:
— Тогава съм купил двама души.
И чак сега Аспарух видя очите на тракийката, която го гледаше с равнодушен поглед. Видя и красотата й. И като се усмихна, рече на княза.