Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Ох, по дяволите! Откаченяка го нямаше. По дяволите, по дяволите, по дяволите!
Изтичах до вратата. Беше затворена и заключена. Веригата обаче висеше от едната страна. Отворих вратата и погледнах навън. В коридора нямаше никой. Метнах се към прозореца и огледах паркинга. Откаченяка го нямаше. Не се виждаха подозрителни коли или лица. Звъннах в дома на Откаченяка. Никакъв отговор. Надрасках му бележка, че ще се върна веднага и да ме чака търпеливо. Можеше да чака в коридора или да влезе в апартамента ми. По дяволите, всички влизат в апартамента ми. Залепих бележката на вратата и потеглих.
Първата спирка беше къщата на Откаченяка. Двама съквартиранти. Никакъв Откаченяк. Втора спирка — къщата на Дуги. И там нямах късмет. Минах покрай клуба, дома на Еди и къщата на Зиги. Върнах се в апартамента си. Никаква следа от Откаченяка.
Обадих се на Морели.
— Изчезнал е — казах делово. — Нямаше го, когато се събудих.
— Това лошо ли е?
— Да, лошо е.
— Ще си държа очите отворени.
— Не е имало… ъъъ?…
— Трупове изплували на брега? Или намерени в контейнерите за боклук? Разчленени крайници, натъпкани в пощенската кутия на видеомагазина? Не. Всичко е спокойно. Няма подобни проблеми.
Затворих и звъннах на Рейнджъра.
— Помощ.
— Чух, че снощи си изяла боя от някаква баба — каза Рейнджъра. — Трябва да те запишем на курс по самоотбрана, маце. За имиджа ти не е хубаво да те бият разни старици.
— Имам си по-сериозни проблеми. Грижех се за Откаченяка, а той изчезна.
— Може просто да си е отишъл.
— Но може и да не е.
— С кола ли е?
— Не. Колата му е на паркинга пред дома ми.
Рейнджъра замълча за момент.
— Добре, ще поразпитам наоколо и ще ти се обадя.
После звъннах на майка ми.
— Не си виждала Откаченяка, нали? — попитах.
— Какво? — изкрещя тя. — Какво каза?
Чух как Анджи и Мери Алис вилнеят някъде зад гърба й. Крещяха си ожесточено и май удряха капаци от тенджери.
— Какво става? — извиках в слушалката.
— Сестра ти отиде на интервю за работа, а момичетата си направиха парад.
— Звучи сякаш са започнали Трета световна война. Откаченяка да се е отбивал при вас тази сутрин?
— Не. Не съм го виждала от снощи. Той е доста странна птица. Сигурна ли си, че не се дрогира?
Оставих бележката до Откаченяка на вратата и подкарах към офиса. Кони и Лула седяха до бюрото на Кони и наблюдаваха вратата към кабинета на Вини.
Кони притисна пръст към устните си.
— Джой е вътре с Вини — прошепна ми тя. — Забавляват се от цели десет минути.
— Трябваше да си тук още в самото начало, когато Вини издаваше звуци като крава. Мисля, че Джойс сигурно го е издоила — каза Лула.
Иззад затворената врата се чуха сумтене и стонове. Сумтенето спря и Лула и Кони се наведоха напред очаквателно.
— Това е любимата ми част — примижа Лула. — Започват да се пляскат, а Джойс лае като куче.
И аз се наведох напред и се ослушах. Исках Джойс да залае като куче. Чувствах се леко засрамена, но нямах сили да се оттегля.
Някой ме дръпна за опашката. Рейнджъра бе застанал зад мен и ме държеше за косата.
— Радвам се да видя, че усърдно издирваш Откаченяка — скара ми се той.
— Шшт! Искам да чуя как Джойс лае като куче.
Рейнджъра се притисна към мен и усетих как топлината от тялото му се прелива в моето.
— Не съм сигурен, че това си заслужава чакането, маце.
Чу се пляскане и квичене, а после настъпи тишина.
— Е, това беше забавно — отбеляза Лула, — но ще си платим за развлечението. Джойс влиза вътре само когато иска нещо. А в момента имаме един-единствен сериозен случай.
Погледнах Кони в очите.
— Еди Дечуч? Вини не би дал Еди на Джойс, нали?
— Обикновено пада толкова ниско, когато става дума за конска езда — отвърна Кони.
— Да, конският секс го прави кротък и податлив — кимна Лула.
Вратата се отвори и Джойс пристъпи към нас.
— Ще имам нужда от документацията по случая Дечуч — заяви тя.
Хвърлих се към нея, но Рейнджъра още ме държеше за косата, така че не стигнах далеч.
— Вини! — изкрещях вбесено. — Ела веднага тук!
Вратата на кабинета на Вини се затвори и резето щракна. Лула и Кони се вторачиха мрачно в Джойс.
— Ще имам нужда от време да подготвя документацията — каза Кони. — Може да отнеме няколко дни.
— Няма проблеми — отвърна Джойс. — Пак ще дойда.
Тя ме погледна пренебрежително и процеди:
— Хубаво око. Много привлекателно.
Трябваше отново да заведа Боб на моравата й. Или пък да се промъкна някак си в къщата й и да накарам Боб да си свърши работата на леглото й.