Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Ами ти? — попита тя.
— Какво аз?
— Ти какво каза?
Адем не очакваше такъв въпрос.
— Искам да знам истината! — заяви той.
— Истината е каквато я разбереш.
На гърлото му като жлъч заседна гняв.
— Млъквай. Стига си ме разигравала.
— Не те разигравам — отговори Джамила с красиво лице, върху което се бе изписала умора. — Ще ме обичаш ли такава, каквато съм?
Адем не отвърна нищо. Искаше му се да каже „да“, но думата просто не достигна до устните му. Той погледна към планините и дочу как, преди да си тръгне, Джамила прошепва:
— Е, май няма да видя златните калдъръми на Истанбул въпреки всичко.
Онзи ден в кюрдското село Адем прекара остатъка от следобеда в движение, като се караше наум със себе си. Стъпвайки шумно в купчина пръст, той правеше кръгове около могилата, от която се виждаше къщата на Джамила. Зърна двора, където за пръв път я беше срещнал. Бяха минали пет дни, откакто бе пристигнал в това забравено от Бога село. За пет дни животът му се бе променил толкова много, че едва ли щеше някога да бъде същият.
Една част от душата му искаше, всъщност направо го умоляваше, да отиде при бащата на Джамила и да му каже, че му е все едно. Че обича Джамила и, доколкото усеща, любовта му е споделена. Че е важно само това, всичко останало са подробности. Адем ще се ожени за нея и както е обещал, ще я отведе далеч оттук.
Друга част от душата му обаче се съмняваше и не можеше да намери спокойствие. Джамила не се беше защитила, не се бе заклела, че е девствена, и мълчанието й всяваше смут. Ами ако не беше девствена? Как щеше да живее до края на дните си с тези съмнения? Какво щеше да каже брат му Тарик, щом узнае, че Адем си е взел осквернена жена — точно копие на майка им?
Тарик! Какво щеше да му обясни Адем? Брат му сигурно вече беше прочел телеграмата. Дори при мисълта да се изправи пред най-големия си брат, Адем усети как му присяда под лъжичката. Не можеше да се върне в Истанбул и да каже, че е станало голямо недоразумение. След няколко часа, когато се върна в къщата на кмета, Адем го завари да пуши наргиле и да го чака.
— Ето те и теб, гражданче! Значи няма да си вземеш селянка за жена, а?
— Не е вярно. Не съм се отказал — отсече решително младежът. — Наистина искам да се задомя.
— Виж ти! — Очите на кмета блеснаха одобрително. — Изненадваш ме, момче. Мислех, че няма да вземеш Джамила.
— Нея няма да я взема — потвърди след малко Адем. — Ще взема другата.
— Моля?
— Другата близначка. Ще взема нея.
Дълбоко в себе си, отвъд дързостта, която представяше за своя същност, Адем знаеше, че трябва да се чувства ужасно от този обрат на събитията. Но колкото и да бе странно, не беше така. Не чувстваше нищо. Нима една треска ще изпитва болка, докато я носи буйна река? Нима перцето ще усети тревога, докато го отвява вятърът? Ето какво си мислеше той в онзи ден и много дни след това.
Кефи имаше лош ден. Тук има лоши и не толкова лоши дни, има и дни „извън зоната“, когато се чувстваш като потрошен автомобил. Въпреки името си те не са най-гадните. Дните извън зоната приличат на нощите, когато си толкова вцепенен, че сън не те лови. В такива мигове просто вегетираш и не правиш, не мислиш и не изпитваш нищо. Като пън. В такива дни си толкова потиснат, че не осъзнаваш в каква дупка си се озовал. Някой се грижи за теб или не се грижи никой. И в първия, и във втория скучай ти е все тая. Както би могло да се очаква, не толкова лошите дни са поносими. Най-кофти са лошите дни, онези, които се докопват до теб и рушат душата ти.
Календарът е тъпо изобретение. Дори времето да лети, както твърдят, не го прави винаги с еднаква бързина. Де да можеше да претегляме всеки ден от седмицата поотделно. Да речем, не толкова лошият ден е отбелязан с бяло и се равнява на една точка. Денят извън зоната е червен и получава две точки. Докато лошият ден е черен и е с три точки.
Човек, изживял трийсет лоши дни, ще остарее три пъти по-бързо от човек, изживял месец, който се състои само от не толкова лошите дни. Правиш сметката и разбираш защо някои остаряват по-бързо. Колкото до мен, откакто съм дошъл тук, съм имал толкова много лоши дни един след друг, че календарът ми е целият черен. Напомня ми за черния молив, с който майка ми очертаваше очите си.
Жената на Кефи му поиска развод. И той, и аз, и всички в тази дупка знаехме, че рано или късно ще се случи, но въпреки това всички бяхме шокирани и ужасени. Не защото в това имаше нещо шокиращо или ужасно. В нашата част на гората разводите и разделите са обичайно нещо. Но пак бяхме подобаващо слисани — заради Кефи. Щом научиш, че жената на някой приятел го е зарязаха, не казваш: „О, знаех си аз, че ще го направи.“ Кажеш ли го, ще го изкараш пълен смотаняк. Човек, който се е издънил пред всички.