Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Да — каза той след малко, — средният пейзаж с туш наистина много ми харесва. Може би другите два са с по-изящен рисунък, но мазките с четката в средния ми напомнят удивително за лекия замах на старите майстори. Картината обхваща огромно пространство. Ако не бяхте вмъкнали този малък остров на хоризонта, човек не би могъл да различи къде свършва морето и къде започва небето.
— Наистина сте тънък познавач на живописта, ваше превъзходителство! — отбеляза трогнат Ли. — Неизменната ми цел е да постигна усещане за дълбочина и пространство,но уви, рядко успявам.
— Ако винаги сполучвахме да осъществим изцяло желанията си — отвърна сухо съдията, — щяхме да започнем да изпитваме пагубното чувство на преси та. Седнете да пием чай, господин Ли.
Старият домоуправител беше влязъл в стаята с огромен поднос. След като отпиха от чашите, съди ята Ди продължи:
— Вие сте голям художник, господин Ли. Би трябвало обаче да се ожените, за да предадете след време този талант и на синовете си.
Ли се усмихна леко.
— Семейният живот ще усили чувството на пресита, за което току-що ме предупреди негово превъзходителство. Той ограбва романтиката на любовта, а с това изчезва и художническият подтик.
Съдията поклати нетърпеливо глава.
— Бракът е основна институция в свещения ни обществен ред, господин Ли. Ако беше възможно човек да живее цял живот между четири стени, сигурно би постигнал чистата любов със своята избраница без неизбежните последствия. Но доколкото се налага да живеем в общество, нужно е да се приспособяваме към неговите закони. В противен случай бихте се почувствали напълно смазан. Един наш древен автор сравнява човека с кон от четворка, впрегната в колесница. Вътре в групата си конят има относителна свобода на избора: да препуска по-буйно или по-умерено, да извие глава наляво или надясно, без колесницата да е застрашена от това. Онзи кон, който избяга от впряга си, ще се наслади, разбира се, на абсолютната свобода за известно време. Но когато се умори и се почувства толкова самотен, че отново пожелае да се присъедини към другарите си, няма да успее да намери пътя и вече никога не ще настигне препускащата напред колесница!
При тези думи художникът видимо побледня. Когато посегна към чашата с чай, ръката му трепереше. Настъпи неловко мълчание. Най-сетне Ли вдигна очи и каза:
— Между впрочем, ваше превъзходителство, как. напредва случаят с убийството в храма? Сдобихте ли се с достатъчно доказателства, за да заловите и да осъдите престъпника?
— Засега съм доволен от развитието на нещата — отвърна неопределено съдията. — Нали знаете: бавно. но сигурно.
Той се съсредоточи в чая си, опитвайки се да внуши на госта, че е време да си тръгва. Ли Къ се надигна да си върви, но изведнъж се плесна по челото:
— Ама че съм и аз! Бях си наумил да ви кажа нещо и за малко да го забравя. След като си отидохте вчера, успях да си припомня, че наистина съм виждал онази абаносова кутийка и преди.
— Виж ти! — каза съдията Ди. — Колко интересно! И кога сте се сдобили с нея, господин Ли?
— Преди около половин година, взех я от един стар просяк. Дойде у дома и ми я предложи за няколко медни гроша. Беше покрита с кал, затова не съм забелязал нефритовия орнамент на капака. Намерил я посред гората на склона зад изоставения храм до една заешка дупка. Бях много зает и първоначално понечих да го отпратя. Но той изглеждаше толкова окаян, че взех кутийката и му дадох пет гроша. Хвърлих я в един кош с вехтории. След време дойде старият антиквар, който държи дюкянче зад храма на Конфуций, за да купи от мен една стара картина, и тогава му я дадох в добавка, за да закръглим сумата.
— Благодаря ви, господин Ли. Наистина се радвам, че узнах произхода на тази кутийка. Хиляди благодарности, че ми показахте и творбите си. Ще ги за държа няколко дни, ако позволите, и по-късно ще ви уведомя за своя избор. А, да, завърна ли се най-после помощникът ви Ян?
— Не, ваше превъзходителство, но го очаквам скоро. Разпитах тук-там и узнах, че се е запил юнашки с двама приятели веселяци. Кой знае колко пари е прахосал!
— Ясно. Стана тъй, че се запознах с бившия му работодател, стария префект У. Довери ми, че е уволнил Ян за разпътно поведение.
Художникът ядно тръсна глава.
— Този У е един изветрял дъртак! Също като брат ми. И двамата не са способни да проявят и най-малка търпимост към хора, които не споделят дословно прозаичните им, скучни до смърт житейски възгледи.
— Е, в градината на живота има място за всякакви цветя. А сега, господин Ли, моят помощник ще ви изпрати до входа.