Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Виновен е. Виновен отвъд всяко съмнение - продължи той. - Затова го осъждам да бъде отведен долу в катакомбите и оставен там. И дано Бог се смили над душата му!
От тълпата се разнесе високо ужасено ахване, но най-силно се чу откъм свещениците, седнали отпред. Те знаеха точно каква щеше да бъде участта на брат Питър. Щеше да бъде премазан до смърт от Изчадието.
Брат Питър се опита да проговори, но устните му бяха прекалено подути. Един от пазачите го удари с юмрук по главата; Инквизиторът се усмихна жестоко. Задърпаха го към вратата в задния край на платформата и едва го бяха извели от сградата, когато напред от мрака беше изведен друг затворник. Сърцето ми се смъкна в петите. Беше Прогонващия духове.
На пръв поглед, ако не се брояха няколко синини по лицето, Прогонващия духове нямаше вид да е толкова изпатил като брат Питър. Но после забелязах нещо по-смразяващо. Беше примижал в светлината на факлите и изглеждаше объркан, с празно изражение в зелените очи. Изглеждаше изгубен. Сякаш паметта му си бе отишла и дори не знаеше кой е. Започнах да се чудя точно колко зле е пребит.
-Пред вас е Джон Грегъри! - изкрещя Инквизиторът и гласът му отекна от стена до стена. - Не какъв да е, а ученик на Дявола, който от много години упражнява нечестивия си занаят в това графство, вземайки пари от клетите лековерни хорица. Но разкайва ли се този човек? Приема ли греховете си и моли ли за прошка? Не, той е упорит и отказва да признае. Сега единствено чрез огъня може да бъде пречистен и да получи надежда за избавление. Но освен това, незадоволен от злото, което може да стори, той е обучил и други и все още продължава да го върши. Отец Кеърнс, моля ви да се изправите и да дадете показания!
От предния ред скамейки един свещеник пристъпи напред в светлината на факлите по-близо до платформата. Беше с гръб към мен, така че не можех да видя лицето му, но забелязах превързаната му ръка и когато проговори, чух същия глас, който бях слушал в изповедалнята.
- Лорд Инквизиторе, Джон Грегъри доведе със себе си при посещението си в този град чирак, момче, което вече е покварил. Името му е Томас Уорд.
Чух Алис да ахва приглушено, а собствените ми колене се разтрепе-риха. Внезапно си дадох ясна сметка колко опасно е да съм тук в залата, толкова близо до Инквизитора и въоръжените му стражи.
- По Божия милост момчето попадна в моите ръце - продължи отец Кеърнс - и, ако не беше намесата на брат Питър, който го остави да се измъкне от правосъдието, щях да го представя пред вас за разпит. Но аз все пак го разпитах сам, господарю, и открих, че е закоравял далеч повече, отколкото предполагат годините му, и далеч повече, че да може да бъде убеден само с думи. Въпреки най-старателните ми усилия, той не съумя да види погрешността на поведението си и за това трябва да виним Джон Грегъри, човек, който не се задоволява да упражнява нечестивия си занаят, човек, който усърдно покварява младите. Доколкото зная, повече от двайсет чираци са минали през ръцете му и някои, на свой ред, сега упражняват същото занятие и самите са приели чираци. По този начин злото се разпространява като чума из Графството.
- Благодаря ви, отче. Можете да седнете. Дори само вашите показания са достатъчни да осъдят Джон Грегъри.
Когато отец Кеърнс си седна отново на мястото, Алис стисна ръката ми.
- Хайде - прошепна тя в ухото ми. - Прекалено опасно е да оставаме!
- Не, моля те - прошепнах в отговор. - Само още малко.
Споменаването на името ми ме беше изплашило, но исках да остана още няколко минути, за да видя какво ще стане с господаря ми.
- Джон Грегъри, за теб може да има само едно наказание - изрева Инквизиторът. - Ще бъдеш завързан на кладата и изгорен жив. Ще се моля за теб. Ще се моля болката да научи колко грешно е поведението ти. Ще се моля да поискаш прошка от Бог, така че, докато тялото ти гори, душата ти да бъде спасена.
Инквизиторът се взираше в Прогонващия духове през цялото време, докато редеше гневната си тирада, но със същия успех можеше да крещи и на каменна стена. Зад очите на Прогонващия духове нямаше разбиране. В известен смисъл това бе милостиво, защото той явно не знаеше какво се случва. Но ме накара да осъзная, че, дори ако по някакъв начин успеех да го спася, той можеше никога повече да не е същият.