Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Хубаво е да те видя отново - казах. - Когато те видях в каруцата на Инквизитора, си помислих, че с теб е свършено.
Тя не отвърна. Само улови здраво ръката ми и я стисна.
- Полумъртва съм от глад, Том. Нямаш нищо за ядене, нали?
Поклатих глава.
- Дори не и парче от онова плесенясало старо сирене?
- Съжалявам - рекох. - Не ми е останало никакво.
Алис се извърна и хвана единия край на стария килим, който беше най-отгоре на купчината.
- Помогни ми, Том - каза тя. - Имам нужда да седна, а студените камъни не ми харесват особено.
Оставих свещта и тоягата на пода и заедно издърпахме килима върху каменните плочи. Мирисът на плесен беше по-силен от всякога и забе-лязах как бръмбарите и мокриците, които бяхме открили, забързано притичват по пода на избата.
Без да се смути, Алис седна на килима и вдигна колене, така че да опре върху тях брадичката си.
- Един ден ще си уредя сметките - каза тя. - Никой не заслужава да се отнасят с него така.
Седнах до нея и сложих длан върху нейната.
- Какво стана? - попитах.
Тя мълча известно време и точно когато бях решил, че няма да ми отговори, тя внезапно проговори:
- Щом ме опозна, старата ми леля беше добра към мен. Вярно, караше ме да работя здравата, но винаги ме хранеше добре. Тъкмо свиквах да живея в Стомин, когато дойде Инквизиторът. Завари ни неподготвени и разби вратата. Но леля ми не беше като Костеливата Лизи. Не беше вещица.
Потопиха я в езерото в полунощ, докато голяма тълпа се беше събрала да гледа, и всички се смееха и дюдюкаха. Много се изплаших, очаквайки, че после е мой ред. Вързаха краката й за ръцете и я хвърлиха във водата. Потъна като камък. Но беше тъмно и ветровито, и в мига, когато тя падна във водата, повя силен порив на вятъра; угаси много от факлите. Отне много време да я намерят и да я извлекат от водата.
Алис зарови лице в ръцете си и изхълца. Чаках мълчаливо, докато успее да продължи. Когато свали ръце от лицето си, очите й бяха сухи, но устните й трепереха.
- Когато я измъкнаха от водата, беше мъртва. Не е честно, Том. Тя не започна да плава, потъна, така че трябва да е била невинна, но въпреки това те я убиха! След това ме оставиха на мира и просто ме качиха в каруцата с останалите.
- Мама ми каза, че потапянето на вещиците и бездруго не действа -казах. - Само глупаците го използват.
- Не, Том, Инквизиторът не е глупак. Има си причина за всичко, което прави, можеш да си сигурен в това. Той е алчен. Алчен за пари. Продаде къщата на старата ми леля и задържа парите. Гледахме го как ги брои. Ето това прави. Обвинява хората в магьосничество, отстранява ги да не му се пречкат на пътя и им взема къщите, земята и парите. Нещо повече - наслаждава се на работата си. У него има нещо тъмно. Казва, че го върши, за да отърве Графството от магьосниците, но е по-жесток от всяка вещица, която съм познавала - а това вече значи нещо.
Имаше едно момиче на име Маги. Не много по-голяма от мен. Не си направиха труда да я пуснат във водата. Послужиха си с друго изпитание и всички бяхме принудени да гледаме. Инквизиторът използва дълга остра карфица. Забиваше я многократно в тялото й, отново и отново. Трябваше да я чуеш как пищи. Бедното момиче насмалко не полудя от болката. Все припадаше и държаха кофа с вода отстрани до масата, за да я свестяват. Но най-накрая откриха каквото търсеха. Знакът на Дявола! Знаеш ли какво е това, Том?
Кимнах. Прогонващия духове ми беше казал, че това е едно от нещата, които ловците на вещици използват. Но беше казал, че това е поредната лъжа. Нямаше такова нещо като „знак на Дявола“. Всеки с истински познания за мрака знаеше това.
- Жестоко е и не е справедливо - продължи Алис. - След известно време болката става прекалена и тялото става безчувствено, така че накрая, когато иглата влезе, не я усещаш. Тогава казват, че това е мястото, където Дяволът те е докоснал, следователно си виновен и трябва да изгориш. Най-ужасното беше изражението върху лицето на Инквизитора. Толкова доволен от себе си. Ще си отмъстя и още как. Маги не заслужава да изгори.
- Прогонващия духове също не заслужава да изгори! - възкликнах горчиво. - Цял живот се е борил упорито с нечестивата тъмнина.
- Той е мъж и ще го сполети по-лека смърт от някои - каза Алис. -Инквизиторът измъчва жените много повече. Постарава се тяхното изгаряне да отнеме по-дълго време. Казва, че е по-трудно да се спаси душата на жена, отколкото на мъж. Че им трябва много болка, за да ги накараш да съжаляват за греховете си.
Това ми напомни думите на Прогонващия духове, че Изчадието не може да понася жени. Фактът, че те го изнервяха.